5 030 резултата
Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето, ...
  804 
Разгледай се и виж
колко е красиво,
навън има самота
и с всичките си чудеса
тя показва, че е най-добра! ...
  660 
Пролет омайна, пролет цъфтежна.
Радост копнежна, сила метежна.
Орехът старец - и той те чака,
Ланският спомен виси на чардака.
Ехо повтаря зов на глухари, ...
  546 
МОРЕ
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне. ...
  749 
МЕТАЧ
Над мен прехвърква липов цвят,
слънцето сенките бродира.
С хрема се мъчи вятърът стоглав.
А той, като метач, цвета събира.
  527 
Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...
  1193  25 
ДЪЖД
Вали монотонен и мрачен дъждът
от облаци-къдели. Преде ли, преде…
Кротко спи – отдавна - градът.
… Сънят за ръка ме повежда. Къде?
  477 
Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...
  939 
Пожелах си слънце,
замръзналите бузи да погали
и ледът отвътре да стопи.
Пожелах си вятър,
с него да танцувам, ...
  989 
Красотата на родината
Красиви са тези планини...
Красиви са нашите езера...
Красиви и сладки са децата...
Красиви и искрени са хората ...
  1587 
След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
  951 
Морето ми говори, зове ме,
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...
  746 
Гора
Тихо тя играе с вятъра,
говори със тревата,
с птиците си шушука,
а когато е сама ...
  652 
Бяло е, кристално чисто, истинско.
Бяло е, неземна хубост за описване.
Бялото, докосвам го и го притискам.
Бялото, това е нещото, което искам.
Аз и бялото се сливаме, ...
  701 
Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...
  723 
Гробна тишина.
Дим от цигара.
Самотна душа
на една малка гара.
Мрак непрогледен - ...
  769 
Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето, ...
  763  14 
Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя ...
  833  11 
(На Сен- Санс)
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...
  556 
Песен за гората
Върхът на хребета се доближава
А аз не знам край ще има ли това
Минутите внезапно отминават
В безкраен миг обхващат те нощта... ...
  1863 
Къщички - гнезда.
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето, ...
  518 
Безмълвност от една страна, от друга тъмни хоризонти.
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...
  939  20 
Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...
  1045 
Снегът се сипе на парцали,
лято идва и те кани,
децата се пързалят със чували.
Нима са нужни и покани?
Ето, първият Снежко е готов, ...
  891 
Сива черта – черги, осмици,
Пълна глава с мисли броеници.
По пътища гладки летя като в сън.
Австрийски тетрадки попълвам наум.
Пасища зелени с крави в налъми. ...
  1025 
Градът заспива във вечерните часове,
събужда се рано – още в зори,
тихият градски шум ме зове
и привиждам улиците дори.
От дясно, като някоя птица, ...
  863 
Там, където се родих и писах
стихове за живота в този рай,
там, на двора под черешата –
там е моят роден край.
Там, под залеза на слънцето, ...
  4484 
Ражда утрото гледки красиви,
слънце къпе простора копнежно
и полюшват се макове диви,
от ветреца погалени нежно.
На разсъмване случва се чудо ...
  1038 
ЕСЕН В ГОРАТА
Дойде ли този сезон шарен,
Вълкът става много коварен.
Мечката бързо заспива,
а катеричката жълъди събира. ...
  699 
Фъртуните и вражи орди
ти не веднаж възпря с гърди
и днес короната ти гордо
в разлята синева цари.
И с острите върхари горе, ...
  497 
О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...
  692 
Дишаш ли?
Чувстваш ли?
Знаеш ли какво е без теб?
Студът бавно пълзи по земя, пълна с грубост и власт.
Обладан е дори заледеният храст. ...
  747 
Денонощие
Ето я луната се показва на небето
и залезът се скрива в морето,
падащи звезди се виждат
и сияния се привиждат. ...
  990 
СНЯГ
Сняг дошъл е от небето
и в лед замръзнало е морето.
Навън пухкав сняг вали,
а в къщите - камината гори. ...
  622 
Самотна е чайката в простора,
политнала над морските вълни,
и чувствам как във мен се взира,
защо ли и двете сме сами.
И морският бряг е самотен, ...
  724 
Защо си мислиш, че от алкохола,
замаяна е моята глава?
Да, пийнах чаша, може би и втора...
но рядко ли постъпвал съм така?
"Виновно" е, повярвай ми, морето, ...
  1412  13 
Сезони
Топи се снегът,
няма го ледът
и иде пролет
на небето птици в полет. ...
  693 
Пияна зимата
от виното на лятото
се разсъблича
и танцува
с вятъра... ...
  889  31 
Честита и спорна Нова Година Ви пожелавам, приятели!!!
На дамите нека винаги да подаряваме по едно Кокиче, а за всички приятели на Словото - Наздраве!
:)
Тъй бяло и всред пухкава къделя,
с едва подало в тъжен свят глава, ...
  4424  44 
На ръба на застояло блато,
мечтаещо да бъде океан,
застанала съм някак плахо
и съм потънала в среднощен блян.
Там някъде, отвъд водата, ...
  765 
Предложения
: ??:??