20 539 резултата
На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите. ...
  333 
Отива ми на всяка възраст да приличам,
замъци от мокър морски пясък да строя.
Пляскайки с ръце, като дете да тичам,
на вълните разрушителни да устоя.
Да бъда двадесет годишна ми отива, ...
  597  19 
С инат подпирам пак небето - да не падне
и въгленче прикривам нежно в шепите.
За грешен - чудо съм, погача съм - за гладни
и вяра съм, гледец съм жив - за слепите.
А съм жена и по библейски, значи грешна, ...
  523  11 
Строя въздушникули,после ги развалям
и търся в тях трохичката надежда,
която ще ме възроди от пепелищата
като птица феникс, родена някъде в далечна страна.
Развалям и се ровя като странник, ...
  1431 
Две щипки самота
в чаша усмивка,
две щипки мечта
върху изпусната въздишка!
Две капки сълза ...
  562 
Гледай на живота мъдро,
в него редуват се тъгата и радостта,
пази се, но и гледай ведро,
че една сал е в живота ти младостта.
И таз противоречивост странна ...
  328 
Те, очите ти, толкова сини
Ще си взема с четка от тях
За да мога в мен да рисувам
Път, за завръщане в нежния свят!
Ако имаше милост от ,, Бога,, ...
  709 
Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата! ...
  545  12 
Да си човек
Всеки, който в мрака носи
огъня свещен, и дух велик,
става за великите въпроси
посветен да бъде всеки миг. ...
  443 
Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...
  315 
Вярвах,че съм обичана.
Докато разбрах,че любовта е
фина смазка
в редуктора на суетата.
Антична като пантеона в Рим, ...
  498 
Денят, който не можеш да видиш.
Той е прекрасен.
Дарен от нежния тъжен вятър на есента.
Докосван от топлото слънце.
Обгръщан от влажна земя. ...
  401 
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
  425 
Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте. ...
  277 
Ветровете ме изваяха от камък.
Завинаги длъжница им останах, искам
или не.
Те разпалиха във мене пламък...
Щом задухат,кой ли би опитал да ги спре? ...
  514 
Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.
Самочуствието ти ще скача нависоко ...
  437 
Не идвай,друмнико*,във моя двор
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял. ...
  475 
Любов и подвиг
(Посветено на Красимир Михайлов - учителят)
В сенките следи оставаш
под прозрачното небе
и докрай сломен не падаш, ...
  490 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  879 
ПОСЛУШНАТА
Само и само да не съм сама,
да има някого до мен,
склонна съм дори да търпя
той да издевателства над мене. ...
  587 
/Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя. ...
  564 
Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина, ...
  354  17 
Октомври е месец особен.
Все стари, отворени рани...
Октомври е месец тегобен,
За всеки - със памет и знание...
Да пеем, да пеем, да вием! ...
  549 
Дъждът е цветен, есенно красив
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли. ...
  409 
Добър вечер Самота
Добър вечер моя мила самота,
отново чукаш на моята врата.
Заповядай,влез ти си истинска,
с две чаши вино чакам те любима! ...
  528 
Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка ...
  303 
Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...
  313  11 
Чували сме в пъти израза от веки:
" Историята помни!"
...от древните истории възпети,
с епохален предразсъдък, горди,
драматични, ...
  287 
Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете,
по-беззащитно е от птиче, ...
  450 
Съдбата ни поднася
живота на крака.
А време ни отнася
към бъдното с ръка.
Редуват ни се дните ...
  535 
Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.
Останаха без работа мъже ...
  351 
Никога
Не съжалявайте че сте били добри,
към хората които не заслужават.
Били сте заедно а отново сега сте сами,
те вашата добрина не оценяват. ...
  619 
По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.
Понякога глава в стените блъска, ...
  299 
На моята врата ли тропаш ти,
когато светлината си отива
и вече няма слънчеви лъчи?
Душата ти е волна и красива!
Видя ли в тъмнината любовта? ...
  399 
Докосвал ли си се някога до ангел?
Знай - ангелите плачейки умират,
понесли тежката прокоба
на този тъй объркан свят!
Докосвал ли си се някога до ангел? ...
  602 
Времето спря, а никого не чака...
Като в апатия, без чувства и намерения,
статично, до мен, не отминава
и не отброява секундите часовника.
Сега, преди и после е сега ...
  472 
Самотното море
Изгряваща луната тихо стене сега,
над самотното море,тя гледа го тъга.
Спуска се мрака, няма я и лунната пътека,
над Черното море само вали тишина. ...
  814 
( На парапланеристите над Сопот)
Над килнати изгнили черни кръстове,
белязали и на града, и на живота края,
един летящ човек повдига с пръсти
завесата от облаци пред рая. ...
  549 
Два гълъба
се целуват на балкона.
Нямат бъдеще.
Ни минало.
Щастливи са.
  320 
Морал
от кал
не се изгражда!
Не се и ражда
идеал ...
  407 
Предложения
: ??:??