5 028 резултата
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
  1239  36 
море и скала
съприкосновение
тясна самота
  1030  11 
Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се ...
  666 
Тръгвам по пътека една в близката гора,
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...
  715 
За вино и мечти родено,
закътано сред планина,
със бели къщи подредени,
край пясъци, гора, река…
Под сипеи красиви, прашни, ...
  1570 
Усмихната душа
отсреща ми стои,
очи с очи се гледат -
постой и замълчи...
Очите ти красиви ...
  928 
Лятото се дави и се моли за спасение.
Над трупа му тихо ще заплаче Есента.
За душата му сред нощ ще се моли до забвение,
а накрая сълзите й ще се претопят в слана.
Огънят им ще опари бедните дървета, ...
  580 
В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...
  1944  16 
В Мелк
(Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,
намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието
е бил център на абатство.)
В тази топла и слънчева есен, ...
  1153  11 
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял: ...
  777  22 
Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...
  638 
Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...
  616 
Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...
  725 
Огромна,
красива
и тъжна,
луната надникна
зад облака. ...
  821 
Грейнало дърво -
трептят рубинени листа.
Пожар в небето.
***
Кехлибарен дъжд ...
  1307  37 
Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...
  3660  27 
Намерих малка раковина в пясъка
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря ...
  924 
Вън Валеше
Вън валеше безмилостно дъжда
и отмиваше по асфалта спомени на любовта.
Вън валеше и дъждът бе моите очи;
през тях светът видя болката в сърцето ми. ...
  903 
Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием". ...
  1197 
Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини, ...
  888 
Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен - ...
  1310  32 
Сега идва отново прилив от спомени.
Отново си сам пред звездите
Мечти заковават се горе,
спомени падат до теб.
И там, под моста, вървиш и си спомняш. ...
  719 
Есенни чувства
Последен топъл ден,
последна любовна ласка
към необятната мъка нам тласка.
Лист жълт в ширта се отронва, ...
  604 
Водопадите
застинаха самотни.
Последен пристан...
  966 
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...
  592 
Влюбени щурци припяват
носталгичните си песни
с дъх на лятна незабрава
и ухание на есен.
Още тайничко въздишат ...
  921  24 
КАМЕН ДЕЛ
Градът е между тук и там.
Небето – синьо.
Кубетата на „Невски” –
във ръката ми. ...
  491 
Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха ...
  848  11 
ЕСЕН
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа. ...
  906 
Вчера беше лято,
днес е вече есен.
Виждам първите
есенни листа.
Те обличат сърцето ми ...
  612 
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите. ...
  750 
Сезони
Мразовито става,
слънцето залязва.
Птиците със своята песен
излитат всяка есен. ...
  735 
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича ...
  935 
Как да те наричам?
Уханието на цветята?
От теб лъха пролетен аромат.
Ти караш вълните да пеят,
цветята да цъфтят. ...
  1022 
Септември е... Завърта се отново
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
  814 
Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...
  811 
Бяла тишина,
отзад пъртина,
отпред върха,
приказна картина.
Умора тежи, ...
  930 
Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне. ...
  1049  18 
Сънлива е...
прозявката ù - нежен лъх -
помахва на лятото с вятъра,
а от косите ù златожитни
вали роса... ...
  921  13 
icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни. ...
  696 
Предложения
: ??:??