248 347 резултата
Знаеш ли, винаги съм вярвала в Съдбата и в Изборът?
Но не съм вярвала, че ще си моя свят, но срещнах теб.
И винаги съм вярвала, че за всичко, всичко има причина.
Макар и невидима, но не знаех че нашата е необяснима.
Знаеш ли, не съм чувствала, това което чувствам към теб, ...
  295 
Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах... ...
  367 
Б Р Е М Е Н Н А Т И Ш И Н А
Ако нямаш,какво вече да кажеш,
по-добре е,малко да помълчиш,
Тишината ще отсее важното
и душата ще утеши. ...
  218 
"Аз без властта на мога,
тя е моята силна дрога!
Хората да тъпча желая,
абстиненцията не трая!
Задоволете моя порок, ...
  317 
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
  244 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.
Не спира ехото му да кънти,
видяло възкресения живот.
Веста достига всеки град ...
  239 
Вятърът на спомена
Бавно всяка болка отминава,
споменът след нея ни боли!
Забравяш я, а пак се появява!
След време тя започва да кърви! ...
  222 
А̀з-ът
чрез творбите
си става А̀з-ище,
защото „Бог е Любов“!
  441 
|Сбогом, моя голяма любов..|
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...
  214 
Във душата хлад повя -
- нямам сили да се смея...
Време е да си вървя -
- иначе ще полудея!
  386 
Веднъж видях баща ми да плаче.
Не, излъгах - ще ми се.
Чух го по-скоро.
След странно тихия, и някак напрегнат,
късен телефонен звън, ...
  237 
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
Греховни сме и сме грешни,
обичаме и мразим по човешки,
по друмища криви и трънливи
и нощи беззвездни, утрини черни, ...
  239 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  198 
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
  214 
Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква, ...
  236 
ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
  188 
Сърцето ми плаче, умира
погледна ли твойте очи,
Душата ми странно копира
красивите твои черти.
Сърцето ми плаче, умира, ...
  221 
Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...
  338 
Вълчевремие.
Разбитомислие.
Екстремоблеене.
Мъртвостишие.
Енерголипси. ...
  355 
Ж И В О Т Н А З А Е М 27
Ако проектът Царичина бъде осъществен,
проблемът Боташ ще се превърне в детска усмивка,
но по-важното е,че ще бъдем всички спасени,
от всички проблеми над човечеството надвиснали. ...
  174 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  240 
Какво сънувам,
сложно и страшно!
Често се плаша,от душата...
Какво търпи,какво изживява?
Има своя тъжна драма... ...
  184 
Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня, ...
  264 
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
  262 
Отново е пролет,отново цъфти!
Забързани в полет живеят мечти.
И дишаме леко,дочуваме смях.
Старите пътеки,забравили сняг,
отново възлизат по зеления скат... ...
  401  10 
На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!
Завистници от манаса най-нисш, ...
  263 
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
  248  10 
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
  217 
Не помня да са ми казвали,
освен може би един-два пъти,
че мъжете не плачат.
Някак си от само себе си
се случи да го знам. ...
  276 
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...
  268 
Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви ...
  290 
Без да се
натрапва,
Любовта
внезапва!
Сепва, ...
  327 
Ела при мен, мое птиче,
за теб всеки ден жадувам,
лъч в мрака те наричам,
в сърце си докато отпътувам!
Слънце в нощта ми изгря, ...
  391 
всяко събуждане е с аромат на болка / 13
но само вишневият цвят /8
нехае / 3
  292 
Няма утре.
И няма вчера.
Има само днес!
Не преследвайте тази химера,
че утре ще бъде щастливо, ...
  379 
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
  267 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  232 
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
  174 
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой ...
  179 
Луната била овдовяла,
а Слънцето търси си булка-
ето ти песен цяла
за моята скромна цигулка.
Мадами пекат се на плажа, ...
  207 
Предложения
: ??:??