248 348 резултата
ОКОТО НА БОГА
... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят, ...
  266 
Водиме се с теб ръка в ръка
Изплъзват се минути и години
От началото до края все така
Ще сме с теб неразделими
Понякога си тъй прекрасен ...
  187 
Играли си двама на любов.
Не чули предупредителния зов.
Добре вървяла им играта.
Забравили за правилата.
Времето е бързо отлетяло, ...
  201 
момина сълза -
струѝ дъхът ѝ вредом
и любов роѝ
  213 
На мен не ми се диша,
а искате да пиша.....
...........................................
Да пиша ли? О Господи!
Когато ...
  308 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Едно и също. Всеки Божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята Божествена хартия! ...
  406 
Дълбоко в себе си съм раздвоен:
Да вярвам ли в църковната доктрина?
Ще бъда ли от Господа спасен,
или в заблуда страшна ще погина?
Защото в мен живее скрит Христос. ...
  519  11 
Колко сълзи попила е земята
и осолили са гранитната й плът,
и колко кръв невинна е пролята
по улиците на човешкия ни път?
Все въпроси с много неизвестни ...
  194 
На хората показа правотата
и Дявола дори го съжали,
с любов изпрати вяра на земята,
за всички справедливост възкреси.
Бог не изрече укор към човека ...
  224 
Преди да видя аз лика ти бял,
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...
  498 
КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
  340  12 
БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...
  414 
Сражение
Който да работи се научи,
Той и войн да бъде може.
На неудобства да издържа.
С-РА-ЖЕНИЕ значи - огън ...
  209 
Преходи:
космически,
геологически,
идеологически,
еволюционни, ...
  155 
Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...
  209 
Най-хубави са розите на храст! -
Тогава мълком най се съзерцават -
до болка, до копнеж и до несвяст,
и най сърца обсебващо пленяват!
Най-прелестни са розите на храст! - ...
  851 
If out there is one to be helping the trouble of mine
it only is oneself and none other else.
No one's peace would be undeservedly taken away
on account of the misery of mine.
So please, im begging you to keep your mentality safe ...
  304 
На..........!
Не искам във очите ти сълзи!
Дори когато плачеш си красива!
Сърцето ми тогава ме боли!
Аз искам малко-ти да си щастлива! ...
  489 
Ж И В О Т Н А З А Е М 24
Тъмната Енергия е Всичко!
Тя е Живот и Господ!
Уловимият наш хоризонт е прашинка
в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост. ...
  214 
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  268 
Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача. ...
  461 
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...
  188 
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
  215 
За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...
  273 
Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...
  305 
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...
  304 
ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...
  633 
Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...
  390 
На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...
  315 
Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...
  221 
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
  333 
Животът е като един голям поднос.
Когато зададеш отдавна незададен въпрос
Може да получиш изненада
Но не се знае дали ще е щета или щедра награда
Животът е път, осеян с усмивки и сълзи ...
  163 
Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен! ...
  239 
Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...
  258 
Нашето мъничко дете,
хич не иска да яде,
ни сиренце, ни месце,
пък зеленчуци и плодове
и да чува изобщо не ще. ...
  504 
Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...
  295 
Устоя пред напора
на везиря, при извора
някога Белоногата
и българка си остана.
Сега, от пороища лесно пробит, язовир ...
  158 
Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата, ...
  278 
Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
  233 
Ж И В О Т Н А З А Е М 23
Какво да очакваме от Новото Време?
Да няма във Него злодеи и идиоти...?!
Всички общества си имат проблеми,
не съществуват в Историята революции кротки. ...
  162 
Предложения
: ??:??