477 резултата
Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване, ...
  1383  10 
Ти питаше дали съм тук.
Ти питаше, а аз не знаех.
Отрони се вечерен звук
по умореното ти рамо.
Каква мелодия дочух, ...
  1243  11 
Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност, ...
  691 
Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...
  1018 
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта ...
  1243 
Истински лъжлив,
бясно неподвижен,
окрилен от страх,
страстно безразличен.
Храня бесове, ...
  1469 
От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...
  1481 
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
  1409 
Завръщам се пак след години
в моето родно селце,
пребродих морета, долѝни,
но тука е мойто сърце.
________________ ...
  730 
За тебе бях обичана и нежна.
За тебе бях приятел и жена.
Сега към мене не поглеждат
и нито Бога, нито пък Смъртта.
Припев: ...
  792  21 
По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
  1334 
Горда Българка съм аз, в назе ще стоя,
който и да е на власт, няма да се дам,
мойта стряха роден дом, няма да предам,
нивата си с кръв посята няма да продам.
Ех, българи, ходете по света, ...
  1019 
Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...
  1718 
Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...
  2325 
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...
  1043 
Генка Богданова
Българийо моя, земьо свещена,
Тракия китна - люлка рождена,
славят ви с песни пойните птици
галят ви нежно реки - хубавици. ...
  641 
Тя говореше дълго – за неща от живота,
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам.
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите.
Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, ...
  1037 
Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите ...
  1050 
Почти очакване, почти тъга,
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...
  785 
След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...
  817 
Една октава тишина.
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
  681 
Иван Петров продава зарзават -
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на неговата дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг. ...
  825  10 
В уморени алеи градът се загръща,
в някой месец на лятото, ляга накръст.
Той я чака на прага, той е просто градът,
дето дълго облизваше пръстите
на жената, която се връща. ...
  593 
300 пирати по морето си вървят,
търсят злато, цял ден и цяла нощт на път,
уо-хо-хо и бутилка ром!
С бради черни като нощта,
който ги зърне умира на мига, ...
  570 
Религията ми...
Да не живееш в загубени мечти е просто да живееш мечтайки...
Религията ми е тази,
която ме прави по - добра,
но и тази която ме обича ...
  700 
Любовта ти е единствена...
Ти си религията ми в този живот,
в този миг, миг след миг...
Тази единствена любов, която
нося в себе си и не забравям... ...
  764 
You make me lose my mind
With your sweet voice
For the others I'm blind
You were my choice
I wanna hold you tight ...
  1749 
Тъгува земята ни... Тъжна и ти си...
Със спомени-болки, с нежнотопла душа.
Усещаш как вятърът вее къдрици.
И виждаш - над тебе се отронва звезда...
"Аз моля се, Господи - вяра дари ни, ...
  820 
Всеки се променя пред свободни капитали,
още щом не сте разбрали-явно са ви изиграли,
едни до обяд са спали,
други всяка нощ са крали.
Едните празноглави - се предали, ...
  990 
ТАКЪВ СЪМ
О, аз разбирам, няма справедливост!..
Насилието вечно е на власт!..
И злото вечно ще остане живо…
И винаги ще чака своя час.. ...
  726 
Имам стотици познати,
да, тук на Земята
и отвъд в небесата,
обаче нямам само една-
единствена приятелка, ...
  820 
Искам сутрин като ставам да нямам сянка под очите.
Искам вечер кат' си лягам да не мисля за парите.
Искам в даскало кат съм, да не мисля за у нас,
за безкрайните проблеми и идва нов всеки час.
В България роден, искам тука да умра. ...
  674 
Забравен
Аз не съм ти важен.
И съм ти маловажен.
Вече ме забравяш,
без мене продължаваш. ...
  915 
Двамата със теб
обикаляме си по света
с нашата любима
къщичка на колела.
В наш'та каравана има ...
  931 
Дама шикозна седеше във бар,
минах случайно да пийна едно,
плени ме веднага със своя чар.
– Може ли – запитах аз à propos
‏‒ Може. ...
  761 
По: песента "Синът на Луната" на Мекано
("Hijo De La Luna" - Mecano)
Вечер тя пристига...
мила и красива...
със коси от злато ...
  937 
Любовта си отива
и свива криле!
Нещо в тебе загива,
нещо в теб ще умре!
Ще се слее с покоя, ...
  1871  12 
Предложения
: ??:??