248 341 резултата
Роза чудна си ти, мило дете!
За теб тупти влюбено сърце!
Жадувам за красота, за цвете,
за нежността със сияйно лице!
Това цвете да го видя няма, ...
  309 
Ограмотявай,
книго, възвисявай и
любов въздавай,
и в сърца вселявай се,
и свише благославяй!
  326 
Трябва да си имаш вуйчо Владика
и къща от него широка
като Петроханския проход
и дълбока като
Искърското дефиле, ...
  237 
23 април - Световен ден на книгата
забравена книга
паячето между страниците
непозната буква
  281 
Погали ме
ти веднъж,
да усетя топли длани.
И твое име
като дъжд ...
  235 
Новите ни дрехи правят елегантни,
старите доспехи казват - уникални,
за носа ни водят евтино купуват,
добрината вземат без да я търгуват.
Странен е света в който днес живеем, ...
  217 
Вечно нещо в покрайнините на ума ми се мержелее
Нещо неопределимо, смътно, едва доловимо.
И дума не обелва, своя същност не ще да разкрие
Ала усилено се грижи аз да не забравям нивга за него.
Винаги е там, със себе си бури и порои носи, ...
  296 
Щастливата жена
Една жена щастлива е тогава
когато в нея пролетта цъфти
и щастие на другите раздава,
а в очите и блестят звезди! ...
  245 
Понякога се чудя коя съм аз-
Дете, момиче, цвете…
Обичам сред хората да бъда,
те помагат ми да разбера своята същност.
Помагат ми да разбера, че понякога обичам да съм сама, ...
  233 
Душите ни... милите,
стремят се неволно
към щастие трайно,
към полет фриволно
и търсят, и страдат, ...
  149 
Не спираше вечер да мисли за него.
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка, ...
  242 
Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...
  176 
Забравям те, забравям погледа
Който нежно гледаше ме сутрин.
Забравям и гласа ти
Който ме привикваше към теб.
Забравям и усмивката ...
  215 
***
***
Моето многоточие – нежна
обич – макар неизказанa съвсем,
но винаги желана трепетно –
навсякъде съзирам я, тъй често ... ...
  226 
Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...
  259 
Ти ми каза
Ти ми каза „Да“, ти ми каза „Не“,
мисълта ти не разбрах.
Омагьосващите ти очи
да погледна не посмях. ...
  423 
Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.
Възможно ли е в погледа си уязвим
да пуснем да говори Светлината.
Всред толкова задушна миризма, ...
  464 
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
  233 
Търкулна ли се луната
или в сън с теб я проспах?
Чух ли какво шепне душата
или тишината грешно разбрах?
Мечтите ми теб ли видяха ...
  202 
Ж И В О Т Н А З А Е М 14
Животът е Шехерезада,но е на Ента,
главата му не можеш нивга,да вземеш,
винаги и вредом е точно в момента
в Измами,Истини малки,големи. ...
  175 
Пролетта зелено-цветна,
дъхава, красива и кокетна,
е по-детски нежна и добра,
винаги готова за игра.
Тя е песен в ласката на ноти, ...
  274 
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...
  620 
Зная мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра!
Често те боли от тази обич! ...
  619 
Макар навън да е здрач,
от кухнята се чува плач -
мама седнала самичка
храни братчето с лъжичка.
Но то се мръщи, не яде! ...
  402 
Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...
  225 
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата, ...
  501 
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...
  207 
Пачка до пачка, с наглец до наглец:
Идва на власт и… става крадец!
Дали пръв министър, или полицай,
всеки е с пачки от лъвския пай.
Краде се - валута, крадат се…евра: ...
  583  12 
АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...
  169 
Водопадите
в сърцето ти
се вливат
и оттам
потеглят, ...
  383 
Знаеш ли, че те обичам,
че е пуст без теб деня?
Знаеш ли, на теб наричам
всяка литнала мечта!
Знаеш ли, че ти си всичко, ...
  263 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  271 
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
  369 
Мила мамичко добра,
най-харесвам у дома
твоя хубав боб фасул
за любим съм го заплюл.
Твойте хубави сърми, ...
  271 
Рече:“йок!“ Октай – пишман-атентаторът
на Доган –душманина и диктатора.
Понечи пред ДПС-делегатите
да му прати смъртоносен хабер,
с насочен в слепоочието му ...
  160 
Любовта от приказките, струваше ми се така далечна,
видимото ме разочароваше, забравена бе тя от хората.
И изведнъж, в миг дойде при мен, почука на вратата ми-
точно такава каквато я описват поетите в стиховете си.
И появи се ти в живота ми, за да повярвам ...
  429 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  574 
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...
  216 
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...
  231 
Мъдрост е, когато си приел
истинските стъпки във живота,
и когато кротко си превзел
стълбите към стръмната Голгота.
Мъдрост е, когато си открил ...
  193 
Предложения
: ??:??