20 534 резултата
Не зная как, за да ви стане ясно,
че всъщност за любов не моля,
да сторя нещо по-ужасно ли,
тъй както вие във живота? Моят.
Аз мога - казвам ви, повярвайте! ...
  458 
На дъжда капките броя
В непосилни премеждия се въвличам
Закона на спокойствието не успях да усвоя
На нов човек започвам да приличам.
В бурята се впускам устремено ...
  789 
Когато издъхна
сама, замъглена
от старческа глупост,
ще поискам дъга
да избухне. ...
  945 
Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...
  618 
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
  1431 
Пред тебе има пътя два
и двата светят в зелена светлина,
а за мене път май няма.
Животът по-добре да си отиде,
защото е измама… ...
  510 
Извървях всичките си страхове
и себе си обричах на вечни падения
от камшиците на наивността ми сляпа,
бях слаба и опустошена.
В бездната горях заедно със собствените ...
  670 
А болката защо ли я държах?
Защо я кътах нейде в мене?
Какъв бе този странен страх,
измъчващ ме – незнаен и без време?
Какво ли търсех? Що се лутах ...
  979 
21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
  586 
Тази нощ Луната била супер, нека,
не я потърсих да я видя.
Останах скрит зад спуснато перде,
тя нека си наднича мисля,
заровил си лицето във възглавницата мека. ...
  1638 
Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам. ...
  560 
Вървя забързан.
Хора разни...
Обувката обива ми -
за кой ли път?
Студено е. ...
  987 
Съдба ли е, по теб да страдам?
Голям процеп ни разделя.
За теб, в него постоянно падам.
Но няма, и думичка да обеля.
Знам, че с теб сме разделени. ...
  894 
Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...
  668 
Всички сме клоуни в своя спектакъл,
но когато той свърши няма да ни навести ни враг, ни приятел.
Когато завесите паднат, аплодисментите стихнат,
в смях гръмогласен боговете ще прихнат.
Ах, колко сме жалки, колко сами, ...
  567 
Сковах си кръст и тръгнах да го нося.
Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?" ...
  743 
Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.
Романтиците — и те след тях.
Странно е гробовете да ровя.
Кражба неприемлива и грях.
Бях ефирна. Не съвсем за сцена. ...
  376 
Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...
  936 
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна... ...
  1064 
Събуденото птиче пред своя господар
се радваше от сутрин до вчер на живота,
възпяваше го с песен и пърхаше с крилца
високо над мустака на душещата котка.
Все още беше зима и нямаше пожар ...
  585 
Със лъжа благочестива,
малко трудно ще ме хванете.
Твърде остра съм, бодлива,
да се сгъвам - за метаните.
Не ми пише на челото, ...
  432  18 
Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...
  640 
От гърдите към хранопровода
Моля се чувствата си да повърна
Прясна помия директно от завода
за ужас, в който умът ми се превърна
Вечно пълен е складът със срам и вина ...
  829 
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...
  1431 
Когато речеш, че народът е беден,
ще чуеш клетви и хули,
но нима в Европа не е най-мизерен?
А хората от "елита" са се надули.
Популист ще те нарекат веднага, ...
  698 
Красива и бяла под мен се протяга земята.
Под нея набъбват и крехки, и силнички корени.
Към чистото слънце сами ще изпратят листата си.
Ще свирят ли с вятъра някоя чудна симфония?
Животът, дочул, ще напълни с цвърчене гнездата, ...
  676 
Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...
  1680 
Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... ...
  541 
Обречени на Вечност...
От новините: „Опасен астероид лети към Земята“...
26.01.2020 „Нов, неизвестен до сега, вирус идва
от Китай и се разпространява по це-
лия свят“ ...
  295 
За лошо ли или добро,
аз гледам през едно прозорче.
Не искам злато, ни сребро,
а само къщичка със дворче.
Аз искам този малък дом ...
  771 
Когато косачът коси,
а ти си цъфтиш сред ливада;
тогава дали за награда
заслужил си или не си
блажения рай или ада – ...
  636 
Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...
  841 
Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете, ...
  435 
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...
  802 
Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...
  963  14 
Измерваме живота си със време
На времето обаче не му дреме,
Че някакъв си там човек,
Който даже не живее век
Трепери си само за живота ...
  721 
Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...
  689 
Убиха ме стотици пъти,
със думи, действия и дела!.
Със сила не железни пръти,
Стана пепел моята душа..
Стопи се бавничко на клада, ...
  708 
Заглъхващо ехо от вик,
плач на дете като зов,
заченат в щастлив миг
дошъл е живот нов.
Юноша - млада тревица, ...
  678 
Неизказаните думи
срещат тишина.
Блъскат се в стена от безразличие,
натрупан гняв и самота.
Неизплаканите сълзи, ...
  587 
Предложения
: ??:??