20 576 резултата
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
  720 
Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
  521 
Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...
  253 
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
  311 
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
  540 
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...
  465 
Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...
  207 
Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...
  372 
Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...
  325 
Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
  438 
Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
  332  10 
Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...
  249 
Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми, ...
  396 
Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...
  288 
Пакет с условности и правила -
кои неписани, кои ясно очертани.
Предан на тълпата, следваш ловко
и с тържественост се съгласяваш.
Без въпроси, без капка ропот. ...
  275 
Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.
Тази моята вяра все някак намира причина, ...
  218 
Не лишавайте смъртта от смисъл.
Здравей, верна Приятелко,
подай ми ръка,
мъдра е твоята истина,
на спомена крехък, Създателко. ...
  239 
Селянин и селяндур
Те от малки израснали на село,
отгледани с обич и трудово дело.
Играли заедно по полята и нивята,
мечтали, заедно пораснали децата. ...
  516 
Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих ...
  471 
Не спя отдавна вече. И не искам,
за мен не съществува сбъднат сън,
обличам таралежовата ризка.
Душата вътре, а бодлите – вън.
Бодлите ли? С лице са, а и с име, ...
  256 
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...
  279 
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
  382 
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
  438 
/на Тихчо/
Ден след ден. Година след година...
Единайсет се изнизаха в тъга,
без твоята усмивка, рожбо мила,
без думите ти палещи слънца. ...
  301 
Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже, ...
  262 
По океанската шир безбрежна,
в нощ мразовита и снежна,
Титаник - пръв сред първите и един,
срещна Айсберг - леден исполин.
Срещата им е случайна, ...
  405 
Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...
  384 
Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...
  394 
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
  429 
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...
  205 
Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
  292 
Ти не знаеш какво ще последва за теб.
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...
  279 
В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...
  256 
Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии, ...
  415 
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
  279 
Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...
  311 
Отрони звук гласа на съвестта ми
И всяка клетка в мен надигна глас
Май няма бог в нас, едва ли
Кой би вложил нещо ценно в нас?
Кой би съградил човек от кал? ...
  274 
На всичките ми роднини
Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз. ...
  303 
Влюбването беше мигновено! -
В нея той и в него тя се взряха!
И възторжено и съкровено
чувства сляха под любовна стряха!
Божия Обител ги прикътка - ...
  557 
МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА
Пристегна баба своята бохча
и каза, че след малко ще се върне.
И аз се взирах в тънката черта,
в която хоризонтът бе изгърбен. ...
  333  15 
Предложения
: ??:??