20 531 резултата
Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха, ...
  539 
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
  3152  24  22 
Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...
  457 
Сонувањето во празно
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...
  379 
Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...
  618 
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
  619 
Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
  782 
До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
  1385  13 
Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...
  413 
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...
  1052  10 
2/ Есен
 
Небето есенно тъмнее.
Дъжда край мен барабани...
И леден вятър клони вее... ...
  644 
ПОДПИСАНО СЪС СВЕТЛИНА
Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи, ...
  731  12 
Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...
  545 
...
Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...
  272 
Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...
  413 
Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
  895 
Не си ли ти просто пионка...
на стара шахматна дъска...
не си ли ти пешка безмълвна...
в една доста кратка игра...
ти можеш един или двама... ...
  803 
Пак пътувам и сънувам, че си моя. Аз съм луд?
С коловозите флиртувам и горча като мавруд.
Всяко камъче ме пита има ли любов при нас.
Аз съм пламъче. Отлитам към познатия Бургас.
Ти потъваш надълбоко – синеока светлина. ...
  421 
Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
  1496  11  10 
С Теб мога всичко!...
Да прегърна небето,
да докосна звездите!
Да се слея със слънцето,
да полетя с вятъра! ...
  644 
НИЕ СМЕ...
Ние капки сме в безкраен океан,
ние сме и океана също,
ние сме създадени с неведом план
от незнайна сила всемогъща. ...
  645 
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...
  627 
Там живееше момчето,
дето беше винаги заето.
Дълго гледаше морето,
притръпнало му бе сърцето.
Не всичко, което той се хванеше да прави ...
  694 
Изминах дълъг път неземен
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия ...
  667 
Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...
  1326 
Тук времето тече полека.
Пресъхва старият геран.
Обрасва тясната пътека.
И храмът вече е обран.
Копривата е полудяла ...
  944  13  13 
Мръсник не си, но точно знаеш как,
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
  922  10  19 
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни, ...
  1316 
В няколко свята живея.
В единия вечно празнувам.
Танцувам, рисувам и пея,
към непознати земи пътувам.
В другия свят са живи ...
  736 
Пред тебе съм, лице в лице,
но и дълбоко в същността ти!
Прегърнал нежно твоята усмивка,
докоснал с пръсти мислите ти,
поел в себе си от твоите мечти ...
  837 
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
  536 
Сега разбирам що е бог - на кой, защо и как е нужен.
Когато мисля - туй не мога. И за помощ някъде се взирам.
Друже - не робувай на обратният, че волята ти закърнява.
Пробуди невероятният и със спомени отровни се сбогувай.
Кой не дава? Я бъди човек. Силен си щом Моля имаш. ...
  686 
Валят замръзнали сълзи.
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел, ...
  794 
Бъди емоционален
Доверявай се обичай
На ближния си верен ти бъди
От любовта не се отричай
- ...
  953 
Аман от сълзливи любовни поеми,
правя схеми, а все нови проблеми.
Чета, търся, мисля и струвам,
сам да остана май ще рискувам.
И пак в рими пиша, говоря, ...
  871 
***
Не искам да чувам
“човешката природа” и “алтруизъм”
в едно изречение.
Любовта, драги
е най-висшата форма на егоизъм, ...
  354 
Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...
  1002  16  19 
Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...
  1153 
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
  640  10 
Да запаля Коледния огън
в нечие изстинало сърце!
Някой,който е и сам и болен,
тук – сред думите,да е добре!
Друг – в искриците, Звезда да види, ...
  494 
Предложения
: ??:??