993 резултата
Следа от теб да търся аз не спирам.
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...
  447 
Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина. ...
  792 
Когато навестяваш моя свят
с лъчите си, разцъфва всеки цвят.
Ухание от все сърце даряваш
на дните ми. Повярвай, съживяваш
красотата. Ти си благодат. ...
  1626 
Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...
  1360 
Усмивката – дъга небесна,
люлка слънчева на радостта,
прави утринта чудесна,
озарява с красота деня.
Усмивката език е на душите, ...
  1402 
Не ме търси в усмивката на изгрева,
крилете ми са уморени от среднощни бдения.
В смокинови листа от раклата на Ева
увивам моите съновидения.
Не ме търси в пурпурните залези, ...
  949 
Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...
  1019  14  24 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  737 
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
  1154 
Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...
  877 
В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...
  1039 
Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват ...
  1089 
Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина ...
  853 
Обичам те нежно през всяка минута,
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
  640 
Ти си пролетен разцъфнал цвят
и въздушно-нежен аромат.
Ти ме правиш истински богат
и осмисляш всичко в моя свят.
Ти си слънце меко в зимен ден ...
  684 
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие, ...
  1220 
Копнеех да си само моя
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
  994  13 
Ви моля, си вземете пеперуди,
които ми напускахте в ума,
очите не съзират образ други,
а тъй гореща в мене е кръвта!
Ви моля, приберете ги сега, ...
  1125  13 
Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ, ...
  1049  12 
Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете
не знаете, но тоз любовен знак
на мене разтреперва ми нозете.
И гълъбът, що идва сутринта ...
  990  16 
Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин, ...
  1320 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  1090 
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън... ...
  1274  27 
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
  551 
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
  911 
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
  859 
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...
  1106  24 
Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
  1547  26 
Превъплътен в една и съща роля
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...
  766 
Ти можеш повече, нали! Не си
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...
  1129 
На времето и аз бях лекар,
на болничка аз Главен бях.
И вярно служих, не бях шмекер.
И в „комунизма“ оцелях !
Нещата си като оглеждах, ...
  853 
Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...
  1011 
Красота си ти, магия бяла,
нежност съвършено разцъфтяла.
С твоя лъх и дъх, и с взор, с мечти
пролетта, усещам, с теб лети
и живот отново е посяла. ...
  1316 
Днес твоя лик и твоята снага
ще взема аз за дивен образец -
за да прогоня хищната тъга,
разрязваща душата с лош резец.
Резеца ще смени красив венец ...
  1335 
Човекът нещо май, че се обърка
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели ...
  617 
В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...
  1375 
НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Както си лежа и размишлявам
за това, това и онова,
изведнъж усещам, че отплавам
надалеч от своята глава. ...
  867 
1.
Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз
от прелестите женски запленен
и някак ненадейно, и завчас
стрели на Ерос впиваха се в мен. ...
  671 
Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...
  543 
Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...
  569 
Предложения
: ??:??