20 560 резултата
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  344 
Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...
  450 
В различните посоки на света сме
и път назад
не съществува,
трябваше да продължа, нали?
Всеки ден душата ми гори до кръв, ...
  470 
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...
  241 
КАТО
Ден
като
всеки ден…
Сèдмицата ...
  531 
Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...
  428 
Стихотворение е преведено от руски от самия автор
Автор: Василий Морро
Когато небето ще се отвори,
звездите ще паднат,
Четирима конници ще дойдат при нас. ...
  382 
В строках я переплету жизнь
Пацан пошёл, путь в темноте
В нем поселилась харизма
спотыкаюсь в время последнее
он упал, покричал славное имя ...
  734 
Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...
  473 
Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
  287 
Шутът веднъж реши да изпита
пред великия и всемогъщи крал
как член на неговата вярна свита
кралската му смърт би преживял?
Кралят скри се зад една завеса, ...
  270 
Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
  383 
ПРАВОПИС НА ЗАБРАВАТА
Защо ли дребните наглед неща
след време придобиват смисъл –
кафето в мелничката, захарта,
флакон с ухание на ирис, ...
  314 
Опаковките пленяват
твоята натура
ала да ме извиняваш -
дреме ми ... в пoтурa
Скъп парфюм привлича всички ...
  244 
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
  472  10 
Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
  836  13  33 
Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.
Добротата си не мога да заложа, ...
  615 
Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...
  545  14 
И няма Онази с косата да пита
ти шут ли си бил или приказен крал.
Дали ти е служила вярната свита.
В палат или в мръсен коптор си живял...
Главата си днес съм готов да заложа, ...
  631  15 
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
  257 
True self - trapped in the depths, veiled and unseen,
yet unwillingly, without one's intent.
Lacking the tools to make its way out,
forced to keep it concealed.
Intense and immense, power unmeasured, ...
  485 
Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея, ...
  271 
Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа, ...
  469 
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
  258 
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
  395 
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
  246 
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
  414  19 
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
  370 
Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
  234 
Не виждам всъщност никаква интрига;
живее всеки според своя нрав
един си лае, други кукурига,
а политикът винаги е прав
Не може във дебат да се пречупи ...
  432 
САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
  242 
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
  618  10 
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
  911  15 
Всеки вижда в другите това,
което отразява същността му.
Ако е сладък като баклава:
сладък и дълбок ще е сънят му.
Ho ако e лют като оса, ...
  208 
Прочетен стих съм аз
без глас
останал,
плесен хванал,
изгризан и от плъховете глухи ...
  269  13 
Велики дати има в календара,
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват, ...
  767 
Свещено слово в тихата забрава.
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
  653  19 
Една целувка от стара жена,
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
  274 
Сливат се небето и земята,
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
  413  10 
Денят едва започва,
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
  309  11 
Предложения
: ??:??