20 530 резултата
Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
  519 
...
Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...
  316 
То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...
  728  11 
"Лудият" маг съм,
твоят мистичен Учител-
те, хората, така ме нарекоха!
"Лудият" маг съм,
твоят Духовен вестител!... ...
  366 
Да се простиш със себе си или да си простиш?
И да прегърнеш своите вини.
В страха си да повярваш, че потребен е
и с много обич да го приютиш.
Душата-скитница в различни измерения ...
  748 
Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
  654 
Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
  568 
...
Потапям се във теб, море –
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...
  380 
Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш, ...
  618 
Посветено на Н.!
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите, ...
  514  22 
Към звездите ще тръгна пеша
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен, ...
  603 
СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...
  700 
Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
  351 
Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...
  587 
Залепих пликчето отново
с целувчица и две сълзи,
за да замине в Царацово
до ден –два, може и за три!
Подпрял приклада на адреса, ...
  807 
Здравейте господин живот,
Къде си мислиш че отиваш,
защо си тръгнал в галоп
и бавно сякаш ме убиваш.
Какво му трябва на човек. ...
  304 
Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...
  476  10 
Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки: ...
  494  16 
Париж - града на любовта,
разходка по Шанз Елизе,
прегърнати двойки на тротоара,
преплетени в мрака ръце...
Това не е моята представа, ...
  1082 
...
Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...
  809 
Пуст е плажът
и морето тихо му шепти,
с любовта си неизменна
за несбъднатите си мечти,
за копнежи съкровени! ...
  341 
Облечен в смокинг овехтял
с протрит ревер, с цилиндър стар,
и с лък в ръка рисуваше мелодии...
в душите, старият цигулар.
Той беше там, ...
  653 
ЗА ПИСАНЕТО МИ
Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати! ...
  548 
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...
  819  11 
Вали!
И улиците на претъпкания град
превръщат се в поточета дъждовни...
Намокрен Свят!
Във моите мечти ...
  551 
> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...
  832 
Знам, далечен
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз ...
  1230 
Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...
  1039 
Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
  846  11  14 
...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...
  461 
В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
  783 
Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...
  701 
Мъж. Авери. Шеги. Изчервяване.
Неувереност. Сънища. Срам.
Телефон. Тишина. И затваряне.
Анонимност. Писалка. Писма.
Прах. Жена. Къса рокля. И младост. ...
  833 
Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...
  730 
Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините! ...
  1418  26 
Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път ...
  1494 
Светлината се вижда вътре в хората,
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...
  693 
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
  637 
Капка момиче
Крехките клони свирепо се чупеха
в кротката ярост на вятъра.
Очи запленени от вълшебната гледка,
розов цвят земята покри. ...
  884 
Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението ...
  399 
Предложения
: ??:??