20 529 резултата
Защо така е луднал вятърът,
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата, ...
  1387 
Една жена навънка аз видях,
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.
Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя, ...
  437 
Защо ли ми дават такава задача -
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.
От съвети премъдри вече ми писна. ...
  783 
"Който има уста – говори..."
Как, как да търся Истината ази...
като не срещам нито един грешник?!
Всеки е безусловно прав, безгрешен –
сам за себе си ангел и жертвен агнец! ...
  356 
Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...
С предателство редовно постигаме целта си, ...
  1161 
Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата ...
  804 
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова. ...
  546 
Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат ...
  495 
Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?
Нюанси започват да се сливат ...
  526 
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
  554 
Когато си далеч и смръщен,
и хлад те перва през лицето
едничка топлинка в сърцето,
остава мисълта за вкъщи.
Когато си сред чужди хора, ...
  327 
Този страх е горчив. По-горчив от страха застрахован.
Даже младият мед не спасява вкуса от горчивото.
И тежи като орис, от черния маг коронована.
Не разваля магия пилене на орлови нокти.
Този плач безпощаден напада небето с юмруци ...
  544 
Приятелите винаги остават
Приятелите винаги остават,
усещат болката в твоята душа!
Когато имаш трудности не те забравят,
до теб са, държат и твоята ръка. ...
  1231 
Ний всички пешки сме, да пешки –
парчета плът пропити с грешки.
А някои се имат други –
корони носят с изумруди.
Качили са се на Майбаси ...
  517 
Помня този ден като днес
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път, ...
  607 
НЕЩАСТИЕ
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...
  649 
Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...
  1030 
Ходех по сенките на нощтните улици, прескачайки всяка настъпваща светлина като бягаща от сигурна смърт хлебарка.
Пред очите ми се редуваха мозайки от сенки и лампи като на шахматна дъска, изстиваща от дневната човешка игра. Стъпвах тихо и бавно като се опитвах да не се съпротивлявам на теченията на ...
  322 
Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки, ...
  621  10 
Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...
  1506  18  33 
Часовникът на щастието са трепетите на сърцето...
Часовник на моето време
не маркирай часовете вече,
защото когато се събудим
ще се скрие в изгрев слънцето... ...
  887 
ПОСЛАНИЯТА НА ВЕЧЕРТА
Романтиката в сумрака е спряла,
промъквала се с среброто на нощта.
И малка част от пътя извървяла,
нопомня ми за хиляди неща! ...
  388 
Някога
Някога, някога толкова някога*,
сякаш никога или отдавана е било.
Беше си истинско повече от всякога,
животът си беше живот а не тегло! ...
  412 
Защо сърце ми е, ако боли ме?
Нали е то да носи топлина,
която ний на други да дариме
и тъй да стоплим нечий сърца.
Защо душа ми е, ако е празна, ...
  533 
Сервирай ми студеното си отмъщение
глазирай го с омразата на времето
десерта нека е отровата
от спомени отминали във времето.
Налей ми от бутилката на злобата ...
  874 
Винаги съм искала очите ми да могат да правят снимки!
Още от малка мечтаех за това...
Дори.. когато виждах някоя красива панорама,
мигах по няколко пъти и мислех,
че се запаметяват на някаква лентичка в съзнанието. ...
  533 
Щастие
Щастие е да бъда тук и сега,
това е моята истинска мечта.
С любимата жена хванати ръка за ръка,
да обиколим нашата родна България! ...
  344 
Така притъмнява... сякаш няма небе...
Натежава пространството...
До основи оголяват спомени.
Опожарено от мълния лято.
Яростно кънти в душата: „Спри!” ...
  640 
Не е ли злобата крещяща болка,
укрила се в пострадала душа?
И ни ранява, сякаш е осколка,
забиваща се в хорските тела.
И колкото е болката по-силна, ...
  3136  18  33 
Усещаш жажда, ти си гладен,
на успеха и мечтите си отдаден,
сърце ще хвръкне, ти си луд,
работиш здраво – ще станеш и прочут.
Обзет от ярост, обзет от бяс, ...
  439 
Не е лесно да опишеш
дъх, емоцията или красота!
Пред Икона с вяра коленичиш,
но до Музата свеждаш ти глава
Не е лесно да опишеш ...
  485 
Цената на една усмивка
е да се усмихнеш първо ти!
Защото е заложено в човека,
по-първо да мълчи!
За да не би, да св изложи, ...
  1450 
Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове, ...
  573  10 
Хаос.
В хаоса – щастие.
Щастие в хаоса.
Хаоса в мен, хаоса в теб, хаоса в нас.
Обичам хаоса. ...
  1088 
Аз ще се върна, като нещо друго –
априлски полъх с дъх на пролетта
или невиждано стихийно чудо,
сравнило с почвата цяла гора.
Аз ще се върна, като нещо друго – ...
  438 
Кога се превърна се от блатна мида
във ябълка, но захаросана?
Ядат те пак прасетата!
Кои са по-учтиви?
Дали са мидите изгнили, или ябълките, ...
  803 
В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа. ...
  283 
Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата. ...
  431 
Коя у теб е тайната стихия?
Недей ме принуждавай да я търся!
По нещо всеки в себе си ще скрие,
опитвайки се все да се отърси!
Кажи какво душата ти раздира, ...
  394 
Денят си ляга
и нощта
отново бърза да настъпи.
Студена влага
за беда ...
  380 
Предложения
: ??:??