4 966 резултата
Малък Сечко, Сечко дечко,
преспите премята.
Даже и полярна мечка
просна на земята.
Луд е колкото за двама ...
  805  17 
Луната се откъсна от небето
и се заби като стрела в морето,
звездите в миг осиротяха,
сълзи-светулки към земята полетяха.
Щастливо влюбено морето засия ...
  515  22 
Брезичката посипваше снега със злато
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена ...
  1419  11 
Целува ме море с горчиви устни
и бързо дръпва се завчас.
А пясъкът с горещите си пръсти
държи ме здраво в свойта власт.
Дори и мидите се разсъбличат ...
  711 
Бавно-бавно снегът от небето се сипе.
Всяка нежна снежинка е секунда една.
Сякаш Времето пее мелодия с припев.
Тласка в тиха безмълвност кораб с бели платна...
Всяка бяла снежинка е поредното чудо ...
  617 
Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
  441 
Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...
  554 
Виждам снежний връх суров,
горд, далечен и сияен,
ден и нощ е той готов
в бой да срещне враг незнаен.
- Хей, приятелю, разбран, ...
  394 
Кални са оковите
на моята душа,
бавно те обгръщат
и теглят към пръстта.
Посей частица тебе ...
  431 
Симфония в бяло, валс на снежинки,
вятър галещ цигулкови струни.
Разнася в нощта звуци безгрижни,
в зимни простори, по пътеките лунни.
Сипе се сняг, върхари танцуват, ...
  934 
Любувам се на планината,
потапям взор опиянен,
дъхът ми секва в тишината
от дивна хубост запленен.
Поемам въздуха кристален, ...
  640  11 
Виждам
аз в безкрая
шарени слънца
и падащи
звезди. ...
  549 
Вълните ревностно галят
бедрата на пустия плаж,
частици от пясък се валят,
пари земята под нас.
Морето веч закопняло, ...
  625 
Животът нека бъде вечна пролет,
с вишнев цвят, в бяло нацъфтял.
Като песен, рукнала след полет,
в трелите на птица-кардинал.
Свещен да бъде всеки звук във нея, ...
  738 
В двореца на зимата бяла,
кралица бушува, вилнее.
Обзавежда балната зала,
кристали подрежда и пее.
Повика звездите да слязят, ...
  768 
Как се намериха перца от иридий
в самотния дом на дивите лебеди?!
Грозното пате не е заспивало,
защото очаква ято от същински лъчи.
Заблудени в студените преспи ...
  711 
Съществуването
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...
  1089 
Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало, ...
  712 
Снежна балада
Небето- сиво и сърдито,
на вятъра шепти в ухото:
"Събуждай се! Навън вали!
Сняг пада! Пада сняг! Бяло е!" ...
  767 
В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга. ...
  499 
Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят ...
  483 
Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...
  696 
Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
  1572  26 
От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...
  842  20 
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
  1252  19 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  666 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  825  21 
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...
  1015 
Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини ...
  514 
Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...
  601 
Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...
  582 
Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...
  964  18 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  644 
Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...
  351 
За люляци е зажадняла,
отдавна моята душа.
Измислям си Вселена цяла,
да мога да я утеша.
Сред зима пада лятна вечер, ...
  502 
Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...
  690 
Сняг вали и затрупва навред -
всичко в бяло се бързо облича.
Вдъхновява се нейде поет.
През прозорец детенце наднича.
Гълъб сгушен под стряхата дреме ...
  582  10 
Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
  838 
Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...
  487 
СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...
  649 
Предложения
: ??:??