248 485 резултата
Да, страшно е да видиш хора, ровещи
в контейнери, преливащи в боклук.
Самотници бездомни, бродещи
по улици пустеещи, умиращи от студ.
Отглеждана е сякаш уродливо нищетата, ...
  295 
Здравей, любими Дядо белобрад!
Дядовци много, но ти един си в този свят!
Всички пишат този месец!
Искат нещичко от теб!
Надяват се, че можеш да идеш навред. ...
  634 
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
  564 
ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...
  246 
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
  510 
Не в далечна Камбоджа,
не дори и в скопско,
а при орешкия ходжа,
при нас, в неврокопско
в долината на дългите гащи ...
  329 
Домат не пониква-
да не ти дреме!
Друг ще поникне
от ново семе.
Колата се чупи- ...
  581 
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
  209 
Книгите
Книгата е филм, тя е разходка,
Многообразие, на мисълта - надежда.
Трип - пътуване е тя.
Книгата храна е за душата. ...
  298 
Бонбонче си ми сладко, сладко,
което за вкуса ми е наслада.
И стихове редя по кожата ти гладка,
в живота си ми моята награда!
И аз Обичам да се наслаждавам ...
  626 
Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд, ...
  323 
Искам те
Искам те сега
Дъха ти
Парфюма ти
Ръцете ти ...
  662 
Обичам дъждовното време
Обичам дъждовното време,
обичам, когато вали,
сълзите ми искам да вземе
и нежно на теб да дари. ...
  187 
Отново съм тук и вървя
по същите стръмни пътеки.
Край мене изгарят тела,
заточени в Ада навеки.
Дочува се тътен дълбок, ...
  648  10  18 
Живееш в собствен свят
а твоят не е моят
а боли ме, защото позволих да вляза в твоя
за малко поживях неземно там
адаптацията не е просто моя... ...
  254 
За последно променям нещата.
После пак ще се върнат.
Ще впиша в сърцето за кратко
чувство – и после ще тръгна.
Люлеят сърцето окови ...
  468 
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
  512 
След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...
  725 
Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...
  263 
Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...
  768 
Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...
  299 
Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
  396  10 
Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
  177 
Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...
  700 
Разположение
Мястото на нещата в пространството
е тяхното разположение.
Разположението различно на нещата - изток, запад, север, юг.
Стая, местност, дърво, домове, постройки. ...
  574 
Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...
  270 
***
КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...
  245 
Времето ми без теб е сякаш загубено!
Липсва ми настроението щастливо и хубаво!
Твоята нежна усмивка, ръката,
която сякаш ми гали душата!...
Търся те, когато очите отворя... ...
  188 
Аз зная кратка приказка със рими,
за Ежко Бежко, Зайо и Мецан!
Защо до днес и тримата - с години
не се обичат с хитрия Лисан!
Веднъж след дълъг поход из гората ...
  778  19 
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
  315 
СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...
  552 
Ти, макар и възхитителна,
си за мене приблизителна.
Не, че хлопа ми дъската
или съм сменил резбата.
Всеки мъж би подивял ...
  516 
Във думите ми смисъл не търси,
защото те са само чувства!
Светът роден е от мечти
и претворен е във изкуства.
Във думите ми смисъл не търси, ...
  176 
Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...
  719  13 
Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.
Черното, добре познато, ...
  257 
Когато вечер ти излизаш
и няма никой у дома,
когато слагаш бяла риза
и литваш в бездната- тъма,
недей забравя светлината, ...
  297 
Спиридон беше роден през шейсетте години на Соца, беше буден, но тих като църковна мишка, умееше да разсъждава и да не вярва на туй що му кажат. Но неусетно годините минаваха и каките много го слушкаха, галеха, защото умееше с думи красиви да омайва тъмните друми. А той не искаше да вярва във Соца н ...
  312 
Чувствам и чувствам с теб
и все по-близо съм до теб,
и те приближавам отново,
и отново и отново
и с течение на времето… ...
  544 
Аз може и да съм тотално сбъркана,
но някакси не ми се остарява.
Да, да, разбирам че звучи изтъркано.
Човек живее както заслужава.
Не мога да избягам от годините, ...
  643 
Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
  392 
Предложения
: ??:??