20 516 резултата
Що за човек...
Стои на кея като флаг,
косите му ще тръгнат с вятъра
и той не е човекът непознат,
не е пристигал в дом, за да си иде някога, ...
  600 
Животът е за мен една борба
приех я и нивга не превих снагата.
В мен се бореха любов и омраза,
две силни чувства излезли от душата.
Любов – едно прекрасно чувство – чисто ...
  476 
Екзистенциално-3
Самотен гръм и тишината
ранена стене в яростта си...
Избухва гордо Светлината
от древните иконостаси ...
  364 
Хората са много и различни,
някои силни, други слаби и безлични.
Хората са част от тълпата,
една многоцветна картина богата.
С любов-омраза, смелост-страх, чувства различни ...
  488 
Друго
онзи, който никога не дели
струните на дебели и тънки
вместо съвети друго твори
и избягва словесните гънки ...
  504 
нощем
дивите ириси
плачеха
и в светлото
на сълзите им ...
  762 
КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...
  566 
И няма да свърши светът,
и няма след теб да заплача,
ще се роди пролетта
в омайна прегръдка на здрача.
И птиците пак ще долитат, ...
  653 
Упование
Безсънни мисли в тебе тлеят
отекнали в неканени вини,
огромни бездни в мрака зеят
и се сриваш в черни дълбини. ...
  608 
КОЛКО ПЪТИ?
Колко пътища избродих?
Колко пъти аз сгреших?
Колко върхове обходих?
Колко болка не спестих? ...
  480 
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
  628 
Опитвам се да бъда човек с ценностите на миналите и сегашен век.
ЧЕСТНОСТТА е бисер в човешката душа, тя е част от нашето възпитание.
Понякога донася ни много страдания.
За мен истината е една, макар имала е няколко лица.
Да бъда честен пред мен самия с добрите хора в богатство и немотия. ...
  583 
Аз не съм някаква конфликтна диаметрала
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти, ...
  641 
Мисли на глас
В морето плаваш без почивка,
как блъскат яростно вълните
и островът е тъй далече,
отгдето тръгнали са дните... ...
  628 
Попаднах на нея, докато
съчинявах
нелепо стихотворение
за литературно четене
не знам къде си - ...
  629 
Над нещата...
Когато корабът потъне във водата,
вдигни духа - да бъде над нещата!
Когато мечтите ти се сринат до земята,
не се отчайвай - бъди над нещата! ...
  1785 
Пред стадото
магарето вървяло,
но кривнало
от пътя на овцете
и влязъл ...
  436 
Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...
  539 
* * *
Седеше момиче на масичка бяла
в едно малко, кокетно кафе.
С очи на русалка - красавица цяла,
а кожата?!... Oт кадифе. ...
  1246 
В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...
  633 
Едно красиво девойче
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?" ...
  641 
Тази вечер бих напълнил лула тютюн,
за да се слея с бриза и да направя дует със щурците.
Бих изпил десетина мохито,
но, да не стана съвсем за резил -
ще си направя едно - колкото да опитам. ...
  586 
Изгубих се в свят на лицемерие и лъжи,
където за жълти стотинки продават се души.
Без любов, без обич, без приятелство по пътя си вървя.
Все по-силен и силен ставам, знам го това.
Сърцето ми плаче, а в очите няма сълзи. ...
  719 
Промоция
Душата ми за продан е,
а Дявола е беден.
Изстрадала и болна,
със нужда от молебен... ...
  458 
Една светулка мигновено
изправи се на моя път
и ми показа – не е редно
да вярвам вече на вълка!
Наивни да са може само ...
  467 
Ами ако досега животът ти е бил само измислица?
Ти уж живял си, а всичко било е
само игра и една голяма лъжа?
Ти знаеш ли кой си всъщност, а?
Май да... ...
  456 
От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
  1219 
Контраст
И все през бурите понесен
вървиш по път съзидан с векове.
В душата ти назрява песен,
кръвта със ясен порив те зове. ...
  530 
От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...
  829 
Дори да си тръгна
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...
  530 
Измамата, когато лъсне!
Очакваме ний чудеса!
Съдбата в блатото ни блъсне
и ни изхвърли от света...
Ний под земята търсим рима ...
  454 
ХХI-век след Христа...
Светът се е побъркал,
Светът е пощурял,
не вярва вече в щъркели-
тъй много остарял... ...
  926 
Като бездомно куче край мен
тича моята тъга неизмено.
Радостта ми се изгуби постепено.
Може би някой някога
ще ми върне радостта? ...
  839 
Потъна в чашата ми...
Като камък във море изчезна
току-що съчиненият, великолепен стих...
Напрегнах мисли, пресегнах се,
очи затворих и отпих, ...
  481 
Грешен петък
Като грешен петък съм - много добра
или зла до тревожност; валя от тъга
и изгрева паля от много посоки;
устремена река или дива гора – ...
  503 
Навън вали
Отново силен дъжд навън вали.
В прозореца се удря и размазва.
Огромни капки, бликнали реки -
сърцето атакуват и премазват. ...
  589 
Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
  488 
Тази моя душа,
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори, ...
  483 
Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...
  554 
тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо ...
  725 
Предложения
: ??:??