248 580 резултата
Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова, ...
  1140  15 
Стихчета редя си прости
всеки да ги разбере.
С тях посрещам свидни гости,
който иска, ги чете.
Добре дошъл си ми и ти, ...
  236 
Моя любима,
в тебе се сливат стотици,
тебе те има
в образи ярки на жрици,
принцеси, кралици... ...
  403 
Душата ти вече е в Рая
и тайно ме гледа оттам.
Кога ще те видя не зная.
Ти ще ме чакаш ли там?
Времето тук си минава, ...
  698  11 
Не съм те търсила, не съм те искала,
не знам защо дойде и от къде...
Дойде, за да объркаш смисъла
в часовника на моето сърце.
Дойде и ме накара да забравя, ...
  727 
Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...
  472 
Неутолима жажда мори
всеки читател на нова Книга.
До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...
И какъв е ефектът от това безразсъдство?
Омайничета и незабравки ...
  1008 
НЕВЪЗМОЖНА ОБИЧ
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...
  236 
Ще ме будиш ли сутрин с докосване,
да премрежваш с гальовност очите ми?
Среднощния срещаш ли гостенин,
изникващ в съня ми отникъде,
изровождащ ума ми в копторите, ...
  486 
ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И АНГЕЛСКО ПЕРО
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...
  169 
***
отново -
май - отново -
в сричка - прелест
и на обич - урожай
  221 
Когато ми е тъжно, оставям се в тъгата,
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно, ...
  281 
ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
  357 
Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък ...
  440 
Надежда, вяра в нещо което
потъпква всичко свято в мен.
Любов, едно горчиво чувство
непреживяващо безумен плен.
Не давай вяра на грешник, ...
  371 
Когато прочетете на крилете
девиза ми по пътя на честта,
за мен с усмивка просто си спомнете
и разкопайте тлъста тишина.
Крилете са поръчани отдавна. ...
  832 
Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже
потънах в истинско безвремие.
И ето ме, събирам се на части. ...
  256 
(Посветено на Софи)
В ръцете ми,
на този свят дойде!
В ръцете ми, за първи път изплака
Очичките си чисти, ...
  300 
В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...
  856 
Душата ми затънала е в марк.
Сърцето ми - заключено за радост.
И как да разбера? Не зная как -
коя е по-горчивата забрава.
Ще дойде лято, ще изгрее слънце пак. ...
  577 
(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...
  330  13 
МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
  544 
Сестра си на морето - вече зная,
че то безкрайно много те обича,
с вълните си понесло към безкрая
усмивката на влюбено момиче!
И синьото тъй много ти отива - ...
  972 
***
Трудно е понякога
да кажеш на кой
свят си – на
този, ...
  395 
Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир, ...
  1265  12 
Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става, ...
  625 
Не ли ѝ стигат
на Америка
политическите пороци,
та Джо Байдън
нов, безпрецедентен, изнамери: ...
  240 
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...
  1185 
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
  499 
Нелепите хора - те са навсякъде,
странна история има всеки от тях.
Истината им е изкривена отвсякъде,
но че прави са продължават да вярват.
Коварните хора мамят със стил, ...
  1308  19 
Коварно изобретение
на дяволското творение
е инатът
у децата.
Дресурата е за дресьорите изгода, ...
  316 
Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
  988 
Бойно изкуство
Изкуството бойно съединява в едно ръцете твои и крака.
Но хората наши - крака и ръце са пак наши!
Хората наши, наши не са.
Те са наши само защото на подобен ландшафт умствен служат-живеят! ...
  246 
ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...
  372 
Някога отдавна,
някога далече…Помниш ли?
Някога отдавна
времето изтече…Помниш ли?
Две очи красиви ...
  474 
...
"Срещнах едно момиче и се изгубих в усмивката ù
И тази целувка от устните ù, тя пламтеше като залеза в нейните очи и когато погледна в тях виждам пряк път към Рая
Тя е бурята, която ме отвя"
С теб имам нещо, което не мога да обясня
Повикай ме посред нощ, повикай ме сутрин рано и когато съм угрижен и ...
  207 
Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...
  182 
*
заради въздуха в костите
заради крехкостта на летежа
е лесно
да минем през птиците,
да останем без песните.
  290 
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
  840 
днес е денят на
балета - възлюбленост -
свише подета
  229 
Предложения
: ??:??