248 675 резултата
МОМЧЕТО В БАБИНИЯ СКРИН
... бях хлапенце 5-годишно, нямах метър на аршин,
тихо, дъхаво и скришно беше в бабиния скрин,
дядо дърпаше на пруста своя благ тютюн с лула,
и, когато се разчувства, викаше ми: – Я ела! – ...
  553 
Сестра си на морето - вече зная,
че то безкрайно много те обича,
с вълните си понесло към безкрая
усмивката на влюбено момиче!
И синьото тъй много ти отива - ...
  977 
***
Трудно е понякога
да кажеш на кой
свят си – на
този, ...
  403 
Откри го в тълпата, ангел бе той,
зелени му бяха очите.
Позна го, той беше за нея герой
и пратеник й от звездите.
Повярва, че орис е - ангелски мир, ...
  1275  12 
Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става, ...
  637 
Не ли ѝ стигат
на Америка
политическите пороци,
та Джо Байдън
нов, безпрецедентен, изнамери: ...
  249 
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...
  1199 
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,
че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница, ...
  504 
Нелепите хора - те са навсякъде,
странна история има всеки от тях.
Истината им е изкривена отвсякъде,
но че прави са продължават да вярват.
Коварните хора мамят със стил, ...
  1327  19 
Коварно изобретение
на дяволското творение
е инатът
у децата.
Дресурата е за дресьорите изгода, ...
  317 
Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
  1000 
Бойно изкуство
Изкуството бойно съединява в едно ръцете твои и крака.
Но хората наши - крака и ръце са пак наши!
Хората наши, наши не са.
Те са наши само защото на подобен ландшафт умствен служат-живеят! ...
  253 
ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...
  379 
Някога отдавна,
някога далече…Помниш ли?
Някога отдавна
времето изтече…Помниш ли?
Две очи красиви ...
  477 
...
"Срещнах едно момиче и се изгубих в усмивката ù
И тази целувка от устните ù, тя пламтеше като залеза в нейните очи и когато погледна в тях виждам пряк път към Рая
Тя е бурята, която ме отвя"
С теб имам нещо, което не мога да обясня
Повикай ме посред нощ, повикай ме сутрин рано и когато съм угрижен и ...
  207 
Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...
  186 
*
заради въздуха в костите
заради крехкостта на летежа
е лесно
да минем през птиците,
да останем без песните.
  301 
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
  850 
днес е денят на
балета - възлюбленост -
свише подета
  237 
Свалих си розовите очила
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах. ...
  338 
Ще бъдеш звук в сълзата ми отронен.
Шепот ще си в тихите ми мисли.
Ще си вятър в душата недогонен
и вечният страж на сърцето ми - ти си!
Ще те скрия в книга непрочетена, ...
  308 
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
  284 
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
  247 
Робите за слънчеви дни жадуват,
в страдание дните им преминават,
те са слаби, потискани и унизени,
от златния телец жестоко угнетени -
те искат грижи и добро отношение, ...
  523 
Преизнурени
от безкрайните си крамоли
в залата и кулоарите,
след безчет изпити кафета,
сблъскват се, псуват, ...
  219 
Той винаги е бил едно менте
сред кремълски… авгиеви обори.
Дори затънал в леш до рамене,
не спира със опорки да дърдори.
Но иначе е страшен философ. ...
  407 
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
  938 
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
  389 
Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...
  706 
Майстор съм (донякъде де, уж)
а имах самочувствие... преди...
В саморекламата не бях си чужд,
особено в шпакловката, нали...
Но защо ли рими некви мъча ...
  368 
Ергенин беше маринист,
семейник е маринатист.
Плюска мекици,
но с ръкавици
и по терлици.
  203 
Разкъса ли сърцето ти? Разби ли го?
Разряза ли го на парчета…Да боли!
Уби ли в тебе всичко истинско,
обичало живота ти… преди.
Отиде ли си? Или още я мечтаеш? ...
  330 
Пътеки
Реалността - мисъл и чувство е тя.
Храсталаци много - искат пътеки .
На мисълта масажа проправя ги.
Пътеки ни трябват! ...
  292 
Не сме били за този свят!
Нито сме за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ! ...
  434 
Високо в планината
обляна от позлата
там горе в небесата
е грейнала гора.
А в нея най-омайно, ...
  371 
***
Като деца, залутани в градина
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...
  370 
Доверих се на себе си, повярвах си...
и ето Светът ми се срина, Света
на мъченик предал своето аз,
и за какво? Може би, вяра...
Не ме лъжи, вече не вярвам. ...
  274 
О, седейки с кръстосани крака върху жълто тютюнево листо,
държа лилавото цвете, което ужили ръката ми,
летях над палмите, давещи се в дъжда, огънати от силните ветрове,
и като смачках смокините, направих вино.
  455 
Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
  229 
Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата ...
  360  14  10 
Предложения
: ??:??