248 580 резултата
Свалих си розовите очила
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах. ...
  332 
Ще бъдеш звук в сълзата ми отронен.
Шепот ще си в тихите ми мисли.
Ще си вятър в душата недогонен
и вечният страж на сърцето ми - ти си!
Ще те скрия в книга непрочетена, ...
  301 
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
  281 
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
  247 
Робите за слънчеви дни жадуват,
в страдание дните им преминават,
те са слаби, потискани и унизени,
от златния телец жестоко угнетени -
те искат грижи и добро отношение, ...
  512 
Преизнурени
от безкрайните си крамоли
в залата и кулоарите,
след безчет изпити кафета,
сблъскват се, псуват, ...
  211 
Той винаги е бил едно менте
сред кремълски… авгиеви обори.
Дори затънал в леш до рамене,
не спира със опорки да дърдори.
Но иначе е страшен философ. ...
  398 
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
  928 
ЧЕТВЪРТИ ДАН ИДИОТИЗЪМ
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
  383 
Дъждовно е отвътре, слънце грее
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...
  700 
Майстор съм (донякъде де, уж)
а имах самочувствие... преди...
В саморекламата не бях си чужд,
особено в шпакловката, нали...
Но защо ли рими некви мъча ...
  362 
Ергенин беше маринист,
семейник е маринатист.
Плюска мекици,
но с ръкавици
и по терлици.
  197 
Разкъса ли сърцето ти? Разби ли го?
Разряза ли го на парчета…Да боли!
Уби ли в тебе всичко истинско,
обичало живота ти… преди.
Отиде ли си? Или още я мечтаеш? ...
  323 
Пътеки
Реалността - мисъл и чувство е тя.
Храсталаци много - искат пътеки .
На мисълта масажа проправя ги.
Пътеки ни трябват! ...
  289 
Не сме били за този свят!
Нито сме за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ! ...
  419 
Високо в планината
обляна от позлата
там горе в небесата
е грейнала гора.
А в нея най-омайно, ...
  366 
***
Като деца, залутани в градина
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...
  369 
Доверих се на себе си, повярвах си...
и ето Светът ми се срина, Света
на мъченик предал своето аз,
и за какво? Може би, вяра...
Не ме лъжи, вече не вярвам. ...
  268 
О, седейки с кръстосани крака върху жълто тютюнево листо,
държа лилавото цвете, което ужили ръката ми,
летях над палмите, давещи се в дъжда, огънати от силните ветрове,
и като смачках смокините, направих вино.
  454 
Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
  228 
Бездънна нощ върху клепачите ми каца
от толкова години изцедена.
Докосвам те далечна и мъглява,
и като истината бивша непотребна.
...Студено е. Самотница душата ...
  353  14  10 
Светло чувство разцъфва
в душата ти - цвете,
в крехка чашка събрало нектар,
и усмивката грейва след миг
на лицето ти - ...
  876 
Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
  721 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
  264 
всеки човек - жив
и здрав - и от обич и
любов - жива сплав
всеки човек - жив
и здрав - и от обич и ...
  482 
"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
  2475  11 
От Бога ти си дар чудесен,
в мъка ангел кацна при мен!
В сладък блян съм аз унесен,
слънцето изгрява, сияе ден!
Ти дойде и болката изчезна, ...
  333 
Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
  506  12 
Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
  1173 
Попитай ме още ли искам!
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...
  532 
Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
  302 
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
  204 
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
  287  11 
Бабуване откак израждане се нарича,
обществените изроди се наплодиха.
Цъкването откакто кликване се нарича,
политическите клики се нароиха.
В село се селектира ...
  233 
Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.
Твоят кон си го развяваше... ...
  324 
Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.
Това е човекът съвременен, ...
  368 
Огромен дъб надраснал вековете
(опиянен във свойта висота)
в подножието си съгледа цвете,
и заплени го тази красота...
Забравил бе какво е пъстротата ...
  596 
Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...
  420 
На плещѝте си носим доста декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...
  340 
Какво вещае този край,
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...
  620  10 
Предложения
: ??:??