9 535 резултата
Голямата нужда
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре. ...
  603 
Аз исках къща да си купя,
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.
А то с бомбени гърмежи, ...
  317 
Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
  350 
"Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...
  523  19 
Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...
  617  10 
Очаквах да се появиш!
Оглеждах всеки ъгъл!
В сърцето ми кървиш,
денят е много дълъг!
Очаквах, а те няма! ...
  262 
Нощ навън е, мрак черен,
но надежда светла ни грее,
че път за нас ще е намерен
и в правов ред ще се живее!
Единадесет години краде ...
  487 
Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...
  602 
И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...
  436  11 
Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
  327 
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
  549 
Вървиш по своята пътека бавно сега,
по житейският си път крачиш с вярата.
Назад не поглеждай но миналото запомни,
върви и гледай напред, за бъдещето мисли.
Когато в трудности ти си навел глава, ...
  365 
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
  404  10 
Бели лястовици
Последно студено от вчера
в бяло облича земята ни,
и всяко минало случване
изстива, стопява тъгата ни! ...
  260 
И всеки дълг докрай неизплатен
въже на шия с тежката си лихва,
лихварят време всяка нощ до мен,
на мократа възглавница притихва.
Блатясаха ресниците. Не бях, ...
  239 
Петков ден
Днес е хубав ден българино, твоят имен ден,
на Света Петка, на свята жена той е наречен.
На една праведна християнка е посветен,
един ден в годината за хората необикновен. ...
  344 
"Черпакът винаги ще стои
по-високо от байрака!"
Дочут уличен разговор
Включвам се непрограмирано
в разговор чужд и страничен, ...
  417  10 
Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...
  458 
Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...
  342 
Планината пред моите очи ме учуди, Рила планина богата на много езера е най-прочута, аз замръзнах от тази красота, това ли не е чудо? Замръзналите върхове стигащи до облаците бели а край тях ангелите пели, сякаш пиян аз се поклатих от големите размери.
  387 
Моя свят
Този свят, който съм избрала
с определения за хаотичност -
в него съм, обичам и желая
от цялата му пълнота за" лудост"! ...
  263 
Стига вече с този сняг!
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...
  1452  17  29 
Не - липсваше ти късмет
и боли ме толкова много,
че ти в онзи супермаркет
падна и предаде дух Богу.
Жесток е светът за слабите, ...
  379 
Днес, Тодоре, е твоят имен ден,
с името си ти бъди благословен.
С него твоята майка те е дарила,
и светата Дева те е благословила.
Днес е хубав празник и на конете, ...
  342 
Нямаме ние нищо против
съчувствието и състраданието,
но в този капитализъм див
вижте глада и страданието,
някои дом и хляб нямат, ...
  384 
Вой на сирени. Страх разтуптява небето.
Майка – през сълзи – е стиснала детска ръчичка.
Тя е орлица, готова да брани орлето
от разрушителя – най-безсърдечният чичко.
В бомбоубежище влизат при другите хора. ...
  501  11 
В този съвременен свят е богат човек,
не когато е той преуспял и има пари.
Да има в себе си ценности от миналия век,
това е най-важното, човече, накрая разбери.
Той е богат, когато има дом и свои деца, ...
  249 
На Север, някъде на изток,
магьосник лош се бил родил.
Мечтаел той за свят широк
и картата с цветята претворил.
Танцуват огнен танц цветята ...
  934 
… ще свърши. Ще настъпи тишина.
Ще утихне вятърът в полята.
Ще пеят птички в гъстата гора.
Забравяйки за ужаса, войната…
Реката също тихо ще шепти ...
  267 
Ти идваш човече в моята страна,
с любима жена и деца, със сестра.
И народа български те приема с топлота,
с протегната ръка, една човешка доброта.
Ти идваш, избягали сте от жестоката война, ...
  326 
Като змии криволичат колони
на танкове, оръдия и камиони.
Заповед дал им е за ход
безумец - на човека антипод,
демон с човешко лице, ...
  363 
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
  272 
/не по Яворов/
Мина за Минск замина.
Мина през мина.
Замина!
Амин... ...
  1109  63 
Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...
  1030 
Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...
  941  18 
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
  263  11 
Ти спомняш ли си българино за Батак,
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...
  995 
Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
  366  11 
Войната ни достигна,
целия съм в страх,
виждам разрушения си град,
но съм руснак,
ставам и започвам да се бия пак, ...
  331 
Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...
  254 
Предложения
: ??:??