20 560 резултата
ЖАРАВА
Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви, ...
  787 
Всичко е илюзия
прикриваща неизвестната конфузия.
Безброй реалности съществуват
и всички (не)съзнателно (не)свързани господствуват.
Водородни атоми, квантова физика и теория на относителност ...
  240 
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
  606 
Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...
  902 
Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
  499 
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
  361  12 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  736  18 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  311 
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
  673  23 
Кое ще бъде първото на ума ти да си запалиш ти цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
  325 
Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
  264 
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
  331  12 
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
  488  12 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  279 
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
  404 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  283 
Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
  714  16 
Есенно време-време за свалки
с гаджета дърти, с гаджета малки.
Всеки напада, как го разбира-
със лимонада или пък с бира.
Аз, понеже съм си дъртак ...
  775 
Красива жена на години петдесет,
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
  854 
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
  268 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  456  33 
САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...
  780 
РАЗЧУПВАНЕ НА СТАНДАРТА
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...
  568 
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
  328  10 
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
  284 
Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя! ...
  276 
Всеки има своето море,
със спомени от радости и болки.
Всеки при него ще се спре.
Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...
Пред морето си прозрачен, незначим, ...
  708 
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...
  463  11 
Сред болка и сред самота
навеки мрак ще ме обвие,
ще се спусне над мен нощта,
тревогата си душа не крие!
Ах, надявам се да има рай, ...
  446 
НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...
  389  10  28 
Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
  356 
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
  280 
Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
  540  28 
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
  921  24 
Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...
  255 
В съвремието трудно,
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб! ...
  261 
Тя, песента народна, излиза от душа,
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
  433 
От твоя
по-голем е моя!
Ечи, ечи, ечи,
нали,
все този аргумент, ...
  262 
(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
  164 
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
  311 
Предложения
: ??:??