20 576 резултата
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
  591  12 
Оглеждам се в дъното на чашата,
изморен, но Дон Кихот!
Застанал насред пашата
заобиколен от овчешки кикот.
Да си герой вече е безславно, ...
  348 
Обичам истинските думи
и силата на мъдростта.
Душата шепне с нежни струни,
а за сърцето е страстта .
Обичам вярата в доброто, ...
  377 
ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят, ...
  455 
Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
  453 
ПЛАТНО С БЪЛГАРСКА БРОДЕРИЯ
Край стряхата, където вечер
увисваше котленце с мляко
и белваше – подобно глетчер,
зимъс на билото калпакът, ...
  327 
Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
  393 
Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
  583 
ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО
Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината ...
  350 
ТРИ МИНУТИ
Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш? ...
  368  10 
Защо са ми чуждите пътища,
очукани, кални и прашни,
светът стана странна мешавица
от клюки, закони и шашми.
Защо да клеча пред монитора, ...
  441 
Сбогом, мое море непокорно.
Изпрати ме с усмивка пенлива.
Отвори ми вратата спокойно,
за да срещна зората красива.
Не откривай вълни от позлата, ...
  337 
Когато изгрява мечтата
за залеза ти забрави!
Спомни си за всички приятели
и силно ги благослови!
Почувствай дъха на зората ...
  412 
Колко е болката?
Колкото - толкова.
Аз я наричам "живот".
В едно колело...
Една обиколка... ...
  421 
ЖАРАВА
Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви, ...
  791 
Всичко е илюзия
прикриваща неизвестната конфузия.
Безброй реалности съществуват
и всички (не)съзнателно (не)свързани господствуват.
Водородни атоми, квантова физика и теория на относителност ...
  244 
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
  615 
Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...
  917 
Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
  514 
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
  371  12 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  748  18 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  325 
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
  688  23 
Кое ще бъде първото на ума ти да си запалиш ти цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...
  338 
Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
  270 
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
  335  12 
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
  503  12 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  289 
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
  412 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  286 
Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
  732  16 
Есенно време-време за свалки
с гаджета дърти, с гаджета малки.
Всеки напада, как го разбира-
със лимонада или пък с бира.
Аз, понеже съм си дъртак ...
  778 
Красива жена на години петдесет,
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
  869 
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
  281 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  470  33 
САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...
  792 
РАЗЧУПВАНЕ НА СТАНДАРТА
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...
  575 
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
  336  10 
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
  297 
Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя! ...
  287 
Предложения
: ??:??