20 553 резултата
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  336 
НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост. ...
  306 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  331 
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие, ...
  545 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  758 
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
  974 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  252 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  393  22 
Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
  365 
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...
  375 
Бял лист, перо и мастило,
а душата плаче, и мълчи.
Говори без да може да спре,
Но думите не стигат да говори.
Сякаш че за миг няма смисъл, ...
  274 
Отличничка в училището бях
и висшето завърших все с шестици,
но после, от живота, го разбрах,
акъл, добре, но ако нямаш цици,
не си с шпакловка по лицето цяло, ...
  275 
Търгаши,
Търгаши.
Добре познатите наши
апаши.
Всеки си има малка мечта, ...
  278 
Свикваш с разочарованието
от глупавото очакване...
Свикваш да не копнееш,
след дълъг копнеж по някого...
Свикваш с безразличието към теб, ...
  343 
Те са тук. Във сънищата се явяват.
Тайно и жестоко управляват,
от хиляди години е така,
а духът човешки търси свобода!
Царе със синя кръв, защо ли?! ...
  241 
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
  320 
По- късни ли..по- късно няма!
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
  330 
Сама, но стига небеса
девет бала родена от душа
14 метра бореща се със това. от което е родена
умира и възкръсва пак с това
Няма скрупули ...
  309 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  270 
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
  339 
КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
  942 
Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
  1319  24 
Морето ми шепне - мечта е!
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди, ...
  308 
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
  402 
Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...
  308 
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
  397 
Сред болката животът наш минава,
не може явно да се избавим от нея,
но ти напред върви, не се предавай,
повтаряй:"Ще се справя, ще успея!"
Всяка нощ си има край, ...
  558 
ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
  295 
Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
  253 
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
  884 
Гларусът 2
Здравей морска птицо, отново те видях
и ти ме позна и ми помаха с крила.
В моят роден град аз скоро те съзрях,
а сега си при морето, в твоята среда. ...
  309 
Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...
  381  13 
Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство, ...
  637 
Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...
  340 
От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто ...
  317 
Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.
И когато пълна е Луната, ...
  313 
Къде си, свят мечтан?
В друго време ли?
Може би в друг свят?
Къде си, свят щастлив?
Отвън ли си или отвъд? ...
  344 
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
  499 
Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария ...
  295 
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
  336  11 
Предложения
: ??:??