248 756 резултата
Защото не повярва на студа,
изписал по прозорците пейзажи,
на моето небе му доскуча
и хукна към високите етажи
да оцветява следващия ден ...
  1222  11  16 
АЛТЕРНАТИВА
... преди да хлътна в ледената угар, Бог светъл път пред мене очерта –
алтернатива просто нямах друга! – освен да мина с песен през света,
безхлебен, леко трезвен, безпаричен? – навярно ще напусна този свят,
но пък щастлив, че всекиго обичах, и го обичах! – като роден брат, ...
  171 
Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет, ...
  287 
Някой броди
в душата ми,
валят белези
на тихо обичане -
пътуване по извивките ...
  324 
На жената нося армаган.
Тя ме прави дармадан...
Явно, моята покупка
сякаш ми говори :,,Чупка!"
Аз обичам си жената. ...
  265 
Аз доста често пъшкам през нощта
с творбите на колегите - поети.
И… тази нощ… аз почнах да чета
поредица от хубави сонети.
Поспрях се на конкурс - с огледала. ...
  1317  32 
ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...
  213 
човек от глад за
знание и жажда се
себеизгражда -
ала най-напред любов
го тласка и подклажда
  849 
Във листопада има красота,
но аз обичам пролетта.
Във листопада има цветове,
но ти си в моето сърце.
И есенното слънце е прекрасно, ...
  324 
Припича дъжд. И превалява слънце.
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...
  1639  11  27 
Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая ...
  352 
Вечер ,щом звезди изгреят
и луната освети ,Света...
Мигом аз очи затварям
моля се за всички нас.
Дай ни ,Боже,вяра, свята... ...
  250 
Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...
  387 
***
Винаги е рано да те няма.
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил ...
  435 
Две години след теб се съвземах,
две години някак ги преживях.
Две години се молех, за прошка,
две години безгрешна живях.
На третата, напуснах работа, дом ...
  442 
Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...
  333 
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
  559 
След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото ...
  896 
Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална- ...
  612 
Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...
  954 
ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...
  627 
Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...
  564 
Пред огледалото,
в тихата вечер,
на мислите свои,
аз съм диспечер.
Кои да пусна? ...
  575 
Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...
  632 
Този дъжд... плиска се в минорен звук,
удря по перваза, брули цветни листи -
падат -
ударени, наранени,сякаш унизени...
Този дъжд - мокро. ...
  396 
Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
  619 
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
  436  12 
Кривиш си душата, “приятелю”.
Бъркаш си в здравето с тези лъжи.
Ти плюеш обърнат към вятъра,
а храчките лепнат по твойте очи.
Ти поспри за момент, почини си. ...
  447  12 
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
  638  11  24 
В три без пет ще вият хали,
тръгнали да търсят теб.
А пуснат ли по мен чакали,
знай - избивам ги наред!
В три без пет дъждът ще брули. ...
  387  13 
Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с натурии тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...
  337  10 
Днес не ми дреме,
защото съм млад.
Мои са време
и целият свят.
Животът ме дърпа ...
  257 
Любимецът домашен ми е малко странен,
порода непривличаща животнолюбци,
че в този свят чаровен и измамен
те търсят си да гушкат все сладурци...
А моят е... хиена на петна... ...
  233 
Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години ...
  302 
Уж март е, а пък доста хладно е навън.
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...
  258 
Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
  338 
И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...
  737 
/Беззлобно за злобарите/
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...
  284 
Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...
  646 
Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...
  400 
Предложения
: ??:??