249 034 резултата
На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...
  200 
Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...
  339  12 
Скромност
Скромността качество е
Ценно за човека. То е злато
И диамант - амулет на трезвия
Живот, на адекватния ...
  177 
Мечта си ти, дете, за мен,
искам слънце да ме грее,
да свърши нощ, да е ден,
птичка бяла весело да пее!
Измъчен и слаб бях, ...
  221 
Тръгна да шета в света ни инфлация,
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
  199 
КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
  144 
Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
  224  11 
Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...
  190 
Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня! ...
  225  11 
Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят
и танцуват по невидима стена.
Не съзнава, че магия ...
  174 
Лъжа си ти, заблуда,
макар красива пеперуда,
но отровна
и коварна!
Очи ти правиш мили, ...
  214 
Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...
  298  10  10 
РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...
  143 
Въпреки, че сме последни
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...
  352  29 
Как искам
Как искам снегът да се сипе,
за всичко на теб да простя!
Душата ми пак да открие
оная красива мечта! ...
  317 
Кълнеш се, че си мой, а всъщност те нямам.
Въобще не виждам теб, а пропаст голяма,
В която ме накара да скоча от раз,
Обеща ми дюшек, а чува се “тряс!”
Ти ме засили в тая яма проклета ...
  237 
Зимска зима је коначно почела,
Цела ће бити веома занимљива.
Дрвеће је прекривено снегом,
А снег лети са неба.
Птица седи и греје се у рупи, пало је много снега, време је хладно, ...
  159 
М А Я Ц И
Интуицията е най-близкото разстояние
за душата до реалността на аксиомите-
устрем Божествен от ювелирно внимание,
храм измуруден от никнещи спомени... ...
  95 
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...
  167 
Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...
  140 
Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...
  173 
Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...
  236 
Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...
  145 
Камък невидим*
в градината на храма.
Търся светлина.
Изписвам с четка
и туш твоите мисли. ...
  170 
Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя, ...
  299 
БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...
  121 
Достатъчно имам от всичко.
Стига ми щастието,
дето е в хората, които обичам.
Стига ми времето,
дето е в дните, които свои наричам. ...
  147 
На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...
  136 
Бикините ти от дантела
с размер са на рибарска мрежа,
и в тях така си ме оплела,
а до мене, гледам, Пешо,
Митко, Румбата, Иван, ...
  173 
Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...
  250  15 
Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...
  137 
Отново си отчаян и сломен
и идваш с мисъл тежка, да се гръмнеш.
С любимата жена бъди тандем
и гледай ти, как нежно да прегърнеш.
Бъди до нея често, смело ти, ...
  179 
Н О В О Т О В А Р В А Р С Т В О
"Поради липсата на спокойствие
нашата цивилизация се изражда в ново варварство."*
Какво далновидно пророчество
за нашето днескашно настояще? ...
  105 
Моя малка, моя ненагледна.
Днес навърши ти едно лето.
Слънцето, щом в тебе се огледа,
грейна и дари те с лъч – крило.
Да летиш над облачни простори. ...
  179 
Бурята на Шекспир изкарва наяве
фалша на неговите герои,
а днескашното, наше, фалшиво съвремие
генерира природните буреносни устои.
Свят започва, да ми се вие, ...
  88 
Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
  125 
Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...
  167 
"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...
  143 
Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
  142 
Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...
  189 
Предложения
: ??:??