248 234 резултата
Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
  129 
С теб стъпваме леко по тънкия лед –
пътека от жар и коприна.
Поскръцва отново под тежест паркет.
Внимаваш ли как ще премина?
Протягам ръце – ето вече си друг. ...
  254 
И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
  140 
СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
  105 
Научих се да си живея тихо.
Без блясък и без суета.
Научих се да страдам тихо.
Без крясъци и във тъмнина.
Научих се да те обичам тихо. ...
  142 
Защо за чужди грешки се виниш?
Не трябва всяка грешка да простиш!
За другите не можеш да живееш!
И ти обичаш, страдаш и копнееш!
Не трябва всеки грях да понесеш! ...
  134 
Тази нощ е наш’то парти
чаши горе да се чукат.
Занулявам всички карти,
мацки от танци да се спукат.
Малки котки и пантери, ...
  154 
Необяснимо кротък и смирен -
поисках те и ми се случи.
Постла леглото ми с мечти
и всеки свян от мен съблече.
Показа ми най-звездното небе, ...
  118 
ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
  175 
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
  148 
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...
  136 
Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...
  226  10 
Ти, ти, ти
ти, ти, ти
ти, ти, ти,
моя любов
Ти, ти, ти ...
  233  11 
Към светлина и знание повèли
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...
  122 
Ти си ангел,
ти си цвете,
ти си песен
сладка на дете!
Ти жена си, ...
  149 
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
  178 
Цяла събота… си мислих,
да продам ли моя глас?
Пийнах триста грама уиски
и си легнах късно в нас.
А в неделя, станах в седем, ...
  272  11 
Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
сред монолитна тишина.
Аз изтрезнявам ексклузивно
в обятията нереални на съня.
И после буден съм с дежурната пижама, ...
  258 
(“Очите ти гълъбо, очите ти
малки вселени са очите ти.”
Вида Пиронкова - “Гълъбо”)
Очите ти, скъпи, очите ти,
залюляват мечтите ми в люлка. ...
  171 
И се отказах да блестя ,
защото блясъкът ми дразнел .
Приемах сивотата на деня ,
общувах с хора без души ,
със хора празни . ...
  119 
С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...
  208 
***
Детство. Баба. Огнище.
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...
  148 
Вятърът търкаля облак
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме. ...
  369  17 
Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...
  395 
ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
  160 
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
  141 
Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...
  173 
Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...
  217  15 
Искам, Аз да съм!
Искам и да бъда...
Живот, като в сън -
мечта или присъда.
Какво ли, Аз не бях? ...
  167 
Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...
Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш.
Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност
и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.
Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая ...
  171 
Не ни стига позора
от толкоз полит-тапири –
нашите си,
та на всичко отгоре (за сеир)
и ... юродиви: ...
  110 
Странно как
не отговоряш,
а на линия си от час.
Искаш пак
да злепоставяш ...
  205 
Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
  181 
В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна. ...
  214 
В крилете на прелетни птици,
багрите пърхат и дишат,
есенното пъстролистие,
събужда шарени мисли.
И ме връща във младост, ...
  215 
роза - ва̀рта на
арменски - свишесвѐт и
любвемироглѐд
  137 
добруването
най завѝси от това -
сърце далѝ си
  118 
Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...
  143 
Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...
  130 
Край морето
през нощта
без сърцето
с любовта.
С чаша водка ...
  108 
Предложения
: ??:??