20 505 резултата
Все по-често се взирам с поглед есенен
на паметта по разораните полета.
Тук всеки звук издишан е вселена
и всеки стих жертвено свети...
Зад гърба ми никак, никак не е равно – ...
  481 
Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...
  760 
След години на проза
и фотография
Всред пейзажност релефна
на монитора тих
След отчаяни опити ...
  1494 
Стоя в шумна пъстрота
и често губя се из нея.
Затисната от мисъл-самота,
заспивам при катарзиса на Гея!
Сред празни думи на ята ...
  581 
БОГАТ–БЕДЕН
Вечерят, в тишина обвити,
в луксозен дом със много стил и красота.
Щастливи ли са? Като не могат да си преброят парите,
но няма глъчка на деца. ...
  1348 
Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите ...
  1121 
Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...
  685 
"... думите са като птици –
отлитат, за да вкусят свободата
и се връщат сити от самота..."
Думите ми – неверници,
отлитат като птици, ...
  772  10 
Сонет
В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква. ...
  960 
Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет!
И ако нечия сърдечна болка ...
  768  15 
Когато тръгвах към живота,
устремът ми беше непокорство.
Учех се да плувам
в най-бурната река.
Водовъртежите ми бяха, ...
  933 
Обичай своите малки деликти -
без тях ти си нищо, финито!
Душата ти пада, първо залита,
после страда, боже, не питай!
Нека с тях се открият проблеми, ...
  557 
Ако някой някъде те поздрави -
кимни охотно, поздрави и ти!
Ако някой някъде те заклейми -
усмивката широка залепи!
Ако там, където идеш ти... ...
  1120 
РЕКАТА НА ЖИВОТА
Във времето е неизбежно потопен човек...
Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...
Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!
Не се отдалечавай от реката на живота! ...
  1173 
Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва, ...
  868 
Небе, трева, притихнали гранити
и отгласи от времето изтекло...
Космичен прах се сипе от звездите.
Тук всеки край e занемяла вечност.
Едно дърво със клони ме обгръща, ...
  1088  11 
Небето скоро ще затвори
изложбата си за дъждовни гоблени.
И залезно кристални перли
в бродерия с брокат и шума
изпъстряха простора горе. ...
  829  10 
Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш, ...
  894 
Недописаните ми думи
разстрелват съня ми,
деня ми разкъсват,
ръфат от плътта ми,
алчни и хищни, ...
  609 
Когато си щастлив, от радост грееш...
Всеки от теб неволно се привлича
и лесно е и песен да запееш,
и всеки се кълне, че те обича...
Когато си нещастен, в изпитание - ...
  948 
Щом научих
от учителя по история,
че България се е мила на три морета,
веднага си помислих за нея,
че навярно ...
  498 
не е написано за определен човек...
може би е своеобразен протест срещу свръхпотреблението, замърсяването на природата, безогледното черпене от ресурсите и, както и принизяването на Морала като човешка ценност...
Поздрави и усмивки!
:)
Стрелят го, разпват, набиват на колове, ...
  2104  40 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  645 
С окови железни
оковах доброволно и тази стена.
Не чакам аз вече възмездие,
погребах тук всеки цвят,
всеки вик „свобода!”. ...
  773 
Живял ли си на този свят,
сълза отронвал ли си в самота
и щастие на някого ти дал ли си?
Живот от себе си дарил ли си
и нечия ръка държал ли си, ...
  684 
Сама съм...
Потапям се в мъгла от чувства,
в сълзи и смях залива се брегът.
Танцуват лудо нощни пеперуди...
Или пък здрачът губи се в контура сляп. ...
  783 
παράλλαξης *
“Колко чужди товари изхвърлих зад борда
... уморих се, а има още толкова много...”
“На нас, Човеците не ни е дадено да съдим”
Колко съм различна днес от вас! ...
  566 
Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари - ...
  1418 
Влюбване
Ослепяваш внезапно. Все едно си видял
ярко слънце с очи заслепени.
Нищо друго не виждаш. Нито пък си разбрал,
че пълзиш през света по колене. ...
  872 
Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух ...
  955 
Вита стълба води във небето -
във небето синьото, където
Господ на ребро се излежава
и с различно време ни дарява!
Ако Господ весело се смее, ...
  1462 
Истинските хора
Прикрити зад никове, в свят виртуален,
играещи роли, избрани от нас,
набираме страх от контакта реален,
комплекси създаваме час подир час! ...
  1142 
Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата... ...
  1243  44 
Посветено!
Оплакваш ми се, че ти е малко имàнето.
Знам, много повече от мен имаш,
наум ти се присмивам и си мисля: “Да ти имам проблема!”
Мен ме е залюляло такова има-нямане - ...
  650 
Една старица ми прошепна:
"Върви напред, това не е мъгла!".
Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.
Помислих си, че всичко зная,
но лъгах се, лъжа се и сега. ...
  589 
На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя ...
  602 
Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна... ...
  580 
Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака. ...
  1032 
Повея вятър в клони на дърво,
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То, ...
  694  11 
Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
  636 
Предложения
: ??:??