988 резултата
" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
472
5
6
Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...
328
5
5
НЕИЗРЕЧЕНОТО В МНОГОТОЧИЕ
Невинаги мълчанието значи,
че другият напълно е съгласен.
От липсата на думи ми нагарча,
тя ражда най-голямата опасност – ...
Невинаги мълчанието значи,
че другият напълно е съгласен.
От липсата на думи ми нагарча,
тя ражда най-голямата опасност – ...
494
6
12
Изтръгва ме надеждата от блатото,
в което болката е без слова.
Затъвах аз сред сенките... Едва
се влачех без посока в непознатото.
На светъл бряг ме чака с песен ятото ...
в което болката е без слова.
Затъвах аз сред сенките... Едва
се влачех без посока в непознатото.
На светъл бряг ме чака с песен ятото ...
275
5
4
Добре дошли на маскарада!
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...
808
15
36
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
692
11
19
И СИВОТО ПОНЯКОГА Е ЦВЯТ
Тъгата в моя дом се настани
и всичко се обагри в тъмносиво –
фотьойлите, смълчаните стени.
А парадоксът е, че ми отива – ...
Тъгата в моя дом се настани
и всичко се обагри в тъмносиво –
фотьойлите, смълчаните стени.
А парадоксът е, че ми отива – ...
331
9
21
СЛЕДДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Спря ли да римува тишината
на дъжда кристалните сонети?
В локвите заплува листопадът,
лодчица сковал от цветовете. ...
Спря ли да римува тишината
на дъжда кристалните сонети?
В локвите заплува листопадът,
лодчица сковал от цветовете. ...
250
3
7
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
256
2
8
В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
258
2
5
НЕ ТИ Е НУЖЕН ОТГОВОРЪТ, ЗНАМ
Града разтърси първата мотриса
и в крайното кварталче издрънча.
Там мракът още е стипчив и клисав
и спотаен като ръждясал чан. ...
Града разтърси първата мотриса
и в крайното кварталче издрънча.
Там мракът още е стипчив и клисав
и спотаен като ръждясал чан. ...
263
2
8
Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма, ...
297
4
3
РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...
199
4
6
АЛХИМИЯ НА ПРОСТИТЕ НЕЩА
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
И тишината къта звуци,
които никой не познава.
Не са ми нужни революции
или измамливата слава ...
241
2
6
НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...
250
5
5
Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...
229
3
7
Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...
379
3
6
ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...
289
5
6
Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...
518
9
18
ЕТЮД ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗАБРАВА
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
298
4
11
ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър, ...
278
3
10
Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
965
8
6
Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
345
2
4
В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...
634
11
23
Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
345
7
10
БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
279
5
9
ПЪЛНОМОЩНО ЗА ОТВЪД
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...
Че тишината е бодлива,
разбирам в ноемврийски ден,
щом непотребна си отивам
в дъжда – печален и студен. ...
231
4
5
Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
360
6
8
Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
196
3
4
Създателят принц Еа
Той бил генетик – създател с призвание,
баща му– сразен в междузвездни войни,
изпратен да служи далече в изгнание,
съдбата на Гея пак да промени. ...
Той бил генетик – създател с призвание,
баща му– сразен в междузвездни войни,
изпратен да служи далече в изгнание,
съдбата на Гея пак да промени. ...
704
8
12
НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
303
5
10
1.
Денят без теб не може да е ден
усмивката ти, мила, щом я няма.
Ноември безпощадно в сива драма
дъждовен е, нехаещ и студен. ...
Денят без теб не може да е ден
усмивката ти, мила, щом я няма.
Ноември безпощадно в сива драма
дъждовен е, нехаещ и студен. ...
1065
12
24
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
252
4
4
Книгата е прозорец към света!
Отдавна вярно е твърдение.
По-редичко открехва светлина
това хартиено творение!
Модерни джаджи ни будат очи. ...
Отдавна вярно е твърдение.
По-редичко открехва светлина
това хартиено творение!
Модерни джаджи ни будат очи. ...
258
1
СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
301
3
6
СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
243
2
6
Родна къща, по човешки жива! -
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи, ...
Споменът за нея уповава!
И душа ведно се с нея слива!
И сърце се с болка разтуптява...
Зидовете - стражи мълчаливи, ...
319
ЧЕРТАТА НА ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете. ...
Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете. ...
289
2
4
БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...
350
2
9
И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
659
2
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
