20 495 резултата
Всяка сутрин танцува с мъглите,
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...
  2286  34 
Безмълвен търсач на добро съм -
да скътвам неказани думи,
заскитали гладни и боси,
захвърлили изнурени струни.
Такива думи днес да намеря, ...
  527 
На гърлото ми къшей хляб заседна.
Присви се гръд и задуших се от вина.
Аз бях облечена и чиста, и преяла,
а то ме гледаше – от другата страна.
А то! Бе мъничко и босо, и наивно! ...
  744 
Тръгнах на път, но не щеш ли-беля!
Тръгнах на път, но не щеш ли - беля!
Хлътнах в канавка и счупих колата!
Викнах:”Невольооооо!”Тя в миг долетя
и се надвеси над мен на тревата: ...
  1079  28 
Имам моето късче небе,
където с цветята танцувам
и с вятър смело лудувам,
там няма кой да ме спре.
Имам си мил и безмълвен съсед, ...
  454 
Часовник стар тиктака, полудявайки от сляпа скръб,
потънал в спомени по любовта, открадната, на Времето,
гротескно изкривена, като пияница в английски пъб,
прикрила голотата си с на грешната пътека стремето...
Пружините прескачат във аритмия на полудял зъбчат ...
  1027 
Спестявайте си щастие и кътайте.
Събирайте прашинка по прашинка.
Животът е манаф, оре до скъсване.
Сгоди ли те веднъж - върви, че линкай.
Но копелето знае, че е преходно, ...
  1608  19 
Феникс
Когато болка те изгаря
и черна нощ те съкруши,
не казвай само, че е краят,
а стъпалата поеми. ...
  503 
Колко искам понякога аз да съм друга –
да съм бялата птица, дръвче или плод,
да съм някога, нейде, далече оттука,
да съм миг от щастлив и прекрасен живот.
Искам аз да се раждам хиляди пъти ...
  515 
Днес вгледах се там в полята
и останах зашеметена от
дивотата и красотата...
Там всичко зеленее се
и някак си хубавее се... ...
  646 
ПЪТЕКА
Този ПЪТ -
аз не съм го избрала.
Ако беше мой, щеше да е пътека
и едва ли сама ...
  533 
ПЪТУВАНЕ
Като самотни лодки във крушение
в препълнения с чувства океан
душите търсят своето спасение
във пристан тих на залива желан ...
  653 
Гара е за нас тая Земя.
Откъде сме дошли - не зная.
Космически вятър ли ни довя,
или мистичен гений извая?
Прашинки залутани из вечността, ...
  418 
Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…
Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.
Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност. ...
  721 
Сенки и мисли измамни прелитат,
чувстваш ли черния мрак
върху себе си?
Къде ли попадаш,
когато боли те? ...
  736 
Минава ден, Минава ден,
Минава ден,
задача,
ангажимент.
Малко се смеем и разочароваме. ...
  753 
Вечни са
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са ...
  679 
Душата
е толкова древна -
тя слиза от планината,
от полето изниква,
по водите върви, ...
  380 
В зъбците на делничното бърдо
Една сълза,
отронен лист кристален,
хрипти сподавено –
посечена ...
  973  27 
Ето, отново бие вече втория звънец.
Училищният автобус ли закъснява?
Тръгвам плахо през Светлинния венец,
а Татко пак наставления ми дава.
Училището е красиво и лъжливо. ...
  1001 
Ако ти си отговорът,
кой е въпросът
тогава?…
И той, като
всяко хрумване на атома, ...
  1541 
Тя, земята, е нашата майка,
тя поглъща ни бързо
и живее така с нас...
Страда, усмихва се, плаче,
тя е с нас, даже и в трудността... ...
  509 
Обичам времето на дните си,
което сплита свила тънка,
което пази обич многолика
от всеки лист и цвят откъснат.
Аз няма да те преоткривам, ...
  492 
Голямата болка няма лице,
голямата болка е анонимна.
От нощите къса, от дните гребе,
а бряг няма, няма да има.
Голямата болка няма размер - ...
  709 
Като дете, изгубило играчка,
лутам се в шантавия си живот.
Опитвам, ставам, правя крачка,
прахосах шанса си - като в игра белот.
Светлина в очите не изгрява. ...
  730 
Мъжът надвика - северния вятър,
отправи взор към мрачното небе
и като в роля от античен театър,
посочи с пръст - фалшиви богове!
Една съдба, в студ търсеше обител! ...
  2165  29 
С отвращение чашата остави.
Отвращение? От какво?
Мъка за давене няма, а апатия лекува ли се така?
И спомени горчиви от отминали времена
нахлуват яростно в замъглената глава. ...
  668 
Когато ти е тъжно или много ти горчи.
Когато мъка те разкъсва и сърцето ти кърви.
Когато животът те съсипва
и разбива твоите мечти,
погледни и помисли! ...
  1172 
Там някъде, в дълбокото на погледа,
тъгува жаждата по истинската същност.
Онази, не излъгала възторзите,
с които пътищата чисти я прегръщаха...
Онази, не сънувала измамите, ...
  1288  23 
ЛЮБОВТА
допуска в себе си
само вярата
че всичко е ЛЮБОВ
и че всеки има сила ...
  429 
Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара ...
  1335  34 
Не трябваше да се хабиш напразно
със думи кухи, непокрити обещания -
талантите ти, толкова разнообразни,
пораждат в мене само разкаяния,
че съм отритнала доброто попадение ...
  749 
Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...
  715 
Защо не казваш
като знаеш?!
ЗАЩОТО ЗНАМ!
не бива аз да го поправя
той трябва да поправи ...
  458 
НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта ...
  611 
С поредния ми дом си вземам сбогом.
С поредната увяхнала мечта
за глътка свобода, за шепа огън,
за стряхата, където да гнездя.
Във кърпичка за спомен си завивам ...
  1728  30 
Заблуден те въртят. Ти - едно показно.
Шест картини се сменят - страните на зара.
Заблуждаваш се, че е виенско колело,
а си в клетка за мишки. Как само ти пари
петите твойто благородническо потекло. ...
  680 
Аз взирам се в повърхността тъй гладка.
Прекрасна е! Изящна е! Досущ като кристал!
Какво се крие в нея, остава си загадка
от стария недосънуван карнавал.
Дали усмивката ми истинска е? А очите? ...
  1749  12 
І.
Съ­к­ро­ви­ще, скри­то дъл­бо­ко във мра­ка,
да бъ­де от­к­ри­то от­да­в­на ме ча­ка.
И ето, блу­ж­да­е­що огън­че пак за­и­г­ра
в съ­ня ми пре­ди да из­г­рее зо­ра. ...
  582 
Скитница е моята душа -
и насън, и наяве, и през огьн и вода,
с порив смел, а от време на време и с тьга,
стреми се тя надалеч, кьм една дъга.
Скитница е моята душа, ...
  786 
Предложения
: ??:??