248 779 резултата
Чаша надига, премята краката,
хвърля ти поглед размътен.
Колко ти трябва да врътнеш главата,
как да не бъдеш разпътен?
Отмята косата, припалва цигара, ...
  337 
- Я, кажи ми, мое конче бяло,
ябълчици колко си изяло?
- Празен ми е, миличко, стомаха,
има само десет бучки захар.
- Я, кажи ми, конче прегладняло, ...
  374 
> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...
  280 
На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...
  392 
да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...
  392 
Нашето НС между шамарите се бута,
нали пак ние ще ядем лобута,
вие ще ядете депутатските кюфтета,
нали сте нагли и пердета
и така в тази война ...
  422 
Когато зад кулисите ме няма
и моята прегръдка не е там,
когато сърцето ти е рана,
за която аз дори не знам,
Когато ролите отново се сменят ...
  395 
Докоснах те,
сърцето си отвори.
Целунах те
и ме дари със красота.
Обичах те, ...
  890 
Искам те,
когато пада вечерта,
и тъмносиньо е небето,
и свети златната луна,
и неспокойно е сърцето! ...
  1010 
Отдавна преди „сто“ лета,
когато бях красива, млада,
аз срещнах мъж достоен със брада,
душата ми той очарова.
Поиска моята ръка, ...
  320 
Твоето име - нежно, като диамант.
Ти си като елексир, влизаш през кожата ми и минаваш, като любовна гама.
Донеси ми топъл сатен, а името ти е сантиментално - крехко на звучене.
Искам те!
Макар да те видя само на хартия, ти ми влезе в душата ми . ...
  918 
Ти дълго спа преди да се събудиш,
Родино мила утрото ти погледни.
Изгрява слънцето през тъмнината,
зората своя нова ярка посрещни.
Щом слънце се показа в небесата, ...
  1256 
Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...
  354 
Събудих се – неземна благодат.
Пробожда раменете болка стара.
Животът – сериал витиеват,
обърна ме нагоре със хастара.
Целуваше ме страстно като млад. ...
  453  20 
Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...
  595 
Така обичам да те гледам.
Особено си мила днес.
Не мога да ти се нагледам.
Аз много те обичам, Джес.
Да знаеш, много ми се иска, ...
  356  11 
Син съм на юнашко племе,
туй го в книгите видях.
Ама, дявол да го вземе,
аз май нещо не разбрах!
Где е племето юнашко, ...
  417 
Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.
Есента развяла златни къдрици ...
  671  10 
Земя обругана
изгнила и зла,
земя на нечувано
бедни сърца
птици отчаяно ...
  242 
Тази сутрин – минус шест!
Кръст, глава, коляно, шип –
зимата донесе вест и по бузките ни щипе.
Няма вече бира с лед,
слънцето отзад се скри, ...
  378 
Имам снимка на момче
с песен на ревера,
с буйно в погледа жребче,
с устни - медна фруктиера,
с дъхав, бял планински мъх, ...
  632 
Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната, ...
  748 
Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...
  422 
Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
  363 
Когато започнах да пиша във рими,
исках много да пиша за теб -
за този дето изпълва ми дните,
за този наречен "моят човек".
Сега съм щастлива, описвам със думи ...
  557 
Каменно се блъска сърцето,
а водата отнася вихъра на болката.
Вълни, а душата ми прелива,
спорят те, с кои са по-силни...
Нежните ми рамене болят ...
  285 
Внезапно в мен почувствах бунт
и клетките ми се строиха.
Започва първият ми рунд.
Преди да стъпя на тепиха.
Сирени вият и гърмят. ...
  335  11 
Затихва бавно живота бурен
и спира бавно, без перон
в полето ширнало се, побеляло
от спомени и мигове безброй
Семафор свети надалече ...
  521  22 
Роден в света, залят с несъвършенства,
притиснат в крехка възраст от беди,
тъй слаб, но борещ се да им въздействаш,
без време да узнаеш кой си ти.
Какъв е смисълът на тази дейност, ...
  533 
Ако съм добричка,
ме обичат всички.
Щом се залудея,
първо ми се смеят,
после много викат, ...
  707  14 
Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава ...
  1015 
И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...
  347 
Ще те обичам…
Ще те обичам,
винаги ще те обичам!
Каквото и да стане,
не може да ни раздели! ...
  510 
През май реших да стана културист.
Веднага спрях да пия Лимончело.
Преминах на режим “Балкантурист”
и хукнах по момета много смело.
Опитвах се… да бягам маратон: ...
  447  13 
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват. ...
  393 
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би, ...
  392 
Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...
  966 
В мен напира грях голям,
кожата ти тъй е гладка,
цялата ще те изям
ябълчице сладка.
  339 
Мечтаех да съм независим,
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години- ...
  444 
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
  301 
Предложения
: ??:??