248 779 резултата
Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада. ...
  532 
Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...
  375 
Защо ли, кажете, не можем да пием
кат' младите пичове, а вече се крием?
Защо ли не можем с очите да стрелкаме,
млади момичета и улегнали лелки?
Защо не остана нищо от лятото? ...
  804 
Космическа мисловност, тежка,
в материйка от разум жежка...
Пулсира мълнията-мисъл
като съдба над нас надвиснала...
И щръкнали гръмоотводи ...
  207 
Полето ме посреща мъчаливо.
Един изгубеник съм в него аз.
Припомням детството игриво,
почти докосвам го в мъгла анфас.
Отмина главното - не съжалявам. ...
  383  13  10 
На бебе съм люлка,
ме́нче с вода.
На вятъра – булка,
звездица в нощта.
В църква – камбана, ...
  1023  15 
С благодарности, че ми припомниха
нещо много важно...
...че чашата преля.
Едничка капка я препълни.
Поисках самота. ...
  390  15 
Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава - ...
  657  17 
Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...
  421  18 
Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...
  886  31 
В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата ...
  695  12 
Тръгнал щурчо за вода
и си свиркал ей така,
но отсреща сякаш, че
чул той плачещо гласче.
Поогледал се, видял, ...
  262 
Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
  484 
Няма как да се скрия,
и да пиша майтап:
Днес, намразих, Русия,
с този болен сатрап.
Спирам руската водка, ...
  603  31 
И любовта, и
обичта са твоя, щастие,
украса!
................................................
друга редакция: ...
  361 
Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...
  318 
отговорността
в безотговорен свят е
сърцечистота
................................
друга ...
  193 
Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх! ...
  673  21 
Събрах съзвездия от рими
и тонове на любовта –
прекрасни, нежни и незрими,
и пъстри като есента!
Поисках да ти ги изпратя, ...
  795 
Как позлатява есента
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...
  715 
/огледално кръговратно хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..
  369 
В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
  436 
Заплакала реката:
- Загубих си снахата!
Заплакало морето:
- Загубих си момчето!
Заплакали скалите: ...
  348 
Като кукувича прежда
политиката изглежда
и в народа с хъс се впива
в подлостта си тъй щастлива.
И народът го изцежда ...
  317 
Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...
  320 
Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
  312 
На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
  326 
Шейсет мои есени - свитъци от светлина -
песните на една Есениада.
И аз, сврян между тях, доизгризващ ги
светоядец:
Есен - "токата" катурната ...
  265 
Да пренощувам в твоите очи
прегърнал крехките надежди.
Да стана част от твоите мечти,
летящи в ято към безбрежното.
И пак в настъпващия ден, ...
  1202  18  11 
Няма драма, трагедията липсва
тече живота в коловоз един
изгрява слънце и пак се скрива
в очакване на следващия ден
Но днеска има изненада ...
  1105  11 
на любовта
че жива е
виновност
ѝ
вмениха ...
  234 
„Боже, пожелай
ми творчески безкрай и
ми „Сполай!“ кажи!“ -
човек отколе моли
тъй - до БОГ да доближи!...
  281 
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...
  1477  13 
Аз съм разнопосочната улица,
по която ти бързат минутите.
Крачиш смело сред хорската глутница.
Пееш песни от никой нечути.
Ако някога в мрака се спънеш, ...
  509 
Умът дълбае свойте си бразди, а
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога ...
  304 
Слънчевото затъмнение е каприз на Бога.
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
  1135 
Докосната от Бог щом е родена,
тя с чуден глас на ангел е дарена.
Със песента и времето танцува,
като художник цветове рисува.
Рисува тя пейзажи, а душа трепери, ...
  1148 
Гняв, страх, омраза
Това ли живота ми показа?
Болка, ужас, тъга
Затова ли се родих на таз земя ?
Изгубен между сенките на света, ...
  319 
В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...
  394 
ТРЕТОТО СТЪПАЛО НАГОРЕ
По различни пътеки вървяхме,
(Май сме пили мълчана вода.)
Буря сбра ни на сухо под стряха –
надалеч от шума и града. ...
  285 
Предложения
: ??:??