248 779 резултата
Болка измъчва ми душата -
напразно теб очаквам -
да се върне светлината,
хиляди сълзи изплаквам!
И едва ли нявга ще изчезне ...
  457 
Не спя, но няма и да стана,
по гръб не мога да заспя -
броя мухите по тавана
понеже Слънцето изгря.
Припяват тихичко вълните, ...
  250 
Облаци бели пътуват
някъде там във нощта…
Тебе те търсят, намират…
Облаци бели в съня.
Тази история моя ...
  1008 
Там във времето тече реката,
носи спомени за летни дни
и във нея твоят образ се оглежда,
разтопен от речните вълни.
Чувам стъпки, шумове далечни, ...
  284 
... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
  574 
/огледална танка с две заглавия/
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...
  433 
Отдавна ме измъчва
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...
  626 
Нощта е приказно красива!
Изпълва тялото с любов!
Нощта безплътна, мълчалива –
тя на далечното е зов!
И отпочиват сетивата ...
  1092 
Събудих се на сутринта
и есента ми подари усмивка!
И есенната красота,
на слънцето прощалната милувка!
Поисках да я задържа ...
  334 
... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...
  756  13 
Аз вече не искам,
не искам да те обичам.
В сънищата да те събличам,
дори и името ти да изричам.
Болка моя, мой кошмар, ...
  294 
С пръсти нежно - погалѝ ме.
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...
  934 
Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...
  947  16 
Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...
  1608  11 
Зъбите ти - страстни мрежи
Толкоз здрави и добри
Децата ни са нашите копнежи
Че ще раснат в бъднини
Очите ти - дупки за надежда ...
  848 
Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
  461  12 
Стъпка по стъпка,
лека полека
утъпква човекът
пътека.
Къде ѝ е края, ...
  483 
Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
  1118 
Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...
  369 
любов - донесѝ
се - пленѝ ни - спасѝ ни
и в нас изкласѝ
  189 
***
с трупането на
парѝ се вдъхновението
изпарѝ
  569 
***
че заслужават
винаги отлични — са
прeнеобѝчни
.....................................................
друго словоподреждане: ...
  217 
Край мен минават ветрове
във опит да ги задържа…
Денят се ражда и умира
дълбоко в моята душа.
Приятелството – шум навярно, ...
  794 
"Да се завърнеш в бащината къща."-
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...
  296 
... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
  299 
Пред Парламента куче се чуди що за господа?!
Облечени със дрехи марка Гучи,
а няма хлебец кой да му даде!
Загрижените господа за хората прииждат с лимозини,
уж са любимци, а пък народа не дойдè! ...
  973 
И ми е звездата в мрака,
и най-непрогледната тъма.
Спасението, дето чакам
и проклятие, избрала го сама.
И ми е сладостта в сърцето, ...
  398 
Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...
  600 
Нямам нищо перфектно и в себе си
съм преборила всички стремежи.
Аз съм тяло, сглобено от белези
и съзнателно стъпкана нежност.
Не търсѝ в мен скандал, нито драма, ...
  466  10  17 
Oх, да можех аз да пиша,
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя, ...
  385 
Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...
  710  13  18 
Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
  527 
Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.
Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях ...
  356  15 
Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...
  1198  16 
С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...
  587  10  16 
на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен! ...
  693 
Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...
  537 
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...
  637 
Обичам да пиша стихове!
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...
  1264 
На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...
  480 
Предложения
: ??:??