248 794 резултата
Дали лъчи пак ще ме огреят,
дали в нощта ще има луна,
дали навън птиците ще пеят...
дали ще бъда с теб, жена!?
Но няма да усетя добрината, ...
  346 
Цигарка и кафе,
приятно утро.
Усмивка на лице,
не тъпа мутра...
Спокойствие, релакс, ...
  431 
Плътта разходи своя дух
из лабиринта на живота.
Духът бе луд и сляп, и глух.
По детски влюби се в съдбата.
Игра си с близостта. ...
  569 
Имам си любимци,
кръстих всеки,
съобразно моите приумици:
"Фильо" е голям и бял,
във всяка манджа е узрял - ...
  626 
...Да шепнеш в ухото ми красиви думи...,
да докосваш, нежно, но и силно извивките телесни...
да ме държиш все здраво през всичките житейски друми...
и да любиш тихо, но дълбоко, душата,
що наднича през очите ми чудесни... ...
  446 
Фалшиви усмивки,
Фалшиви лица
С безлични имена
И с празни сърца...
По пътя вървят ...
  415 
Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден ...
  375 
Нисш или висш ли функционер -
дребен, едър корупционер.
Некачествени чиновници -
най-качествени виновници.
  337 
Господи, толкова много ли искам?
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...
  379 
Сякаш бе вчера, а то бе преди
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен. ...
  281 
Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...
  458 
"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...
  596 
Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...
  269 
Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...
  556 
Летях преди, но някой ми отне
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели...
Не само с мен това е битие. ...
  235 
И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
  385 
Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам ...
  803  17 
На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...
  535 
Целунаха се нежно във нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна ...
  341 
Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето, ...
  417 
5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...
  764 
Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
  594 
На моята внучка
Днес е пети юли!
Хей, Слънце, чу ли?
Издигай се бързо в небето
и огрей града в полето! ...
  1310 
Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...
  656  11  13 
Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...
  370 
На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
  621  17 
От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...
  256 
РОДИЛНА ЯСЛА
Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев. ...
  446  13 
Нощта е приказна и пак е лято.
Вълните галят нашите тела.
Звезди разпръснати небесно ято
и кротък вятър носи чудеса.
Прегърнати танцуваме в водата ...
  713 
В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
  371 
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
  574 
Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
  507  10 
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  359 
Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...
  474  14  10 
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
  363 
Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...
  568 
“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
  535 
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
  1358  14 
Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...
  399 
Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона, ...
  328 
Предложения
: ??:??