248 794 резултата
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1260  27 
Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем ...
  874  13  14 
ЗИМЕН СОНЕТ
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
  406 
Дъждовно или слънчево, решено,
е времето щастливо вътре в мене.
С минути като жълти пеперуди,
копнежът кацат – мил и непринуден.
Естествено е всичко общо взето ...
  1040  10 
Тънка е нишката
на всяко разбиране,
тънка и фино плете
цветята в душевната
наша градина ...
  814 
Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни, ...
  494 
Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
  1473  10  24 
ПРЕВЪЗХОДНА СТЕПЕН НА СИВОТАТА
Ти ли ме повика? Още ли ме искаш?
Дреме тишината – дрипава и грозна.
В синкавото утро бялата ми ризка –
сякаш перушинка – стене и пърпори. ...
  353 
Само болен от психоза
прави някому хипноза.
Не натрапвай своя воля,
ако е за друг неволя!
  373 
Преставам да те търся по Земята.
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата, ...
  756  10 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  430 
Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
  765 
Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...
  346 
Остани тук, когато нощта идва,
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
  414 
Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
  326 
***
Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе, ...
  378 
Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
  435 
Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...
  363 
"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш? ...
  480 
Не в дует,
но солет
без терцет.
&
Фоб и фил - заспа нормален. ...
  435 
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
  1543  19 
Без теб не мога да живея
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
  1284 
когато сълзите
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...
  554 
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
  484 
Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
  294 
Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях, ...
  431 
В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
  1001  11 
Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...
  266 
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа
и вятърът се втурне – разпилял ...
  870  11  28 
Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
  755  10  28 
Узряло, небето разлива нектар
по тихите сини вълни.
Събира се залезът в шепа – пендар,
отронен от златния низ.
Морето раздава онази любов, ...
  400 
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем. ...
  546  10 
"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
  448 
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
  321 
Когато Мама животът свой празнува
и Луната грее по-силно в ясното небе,
а морето заедно с нея се вълнува,
аз чувствам се най-гордото дете!
В тишина молитви към Вселената изпращам, ...
  973 
Под Дъга става
тясно за двама.
Във върло хоби вещ
горкана прави вещ.
Не от всеки любещ плуг ...
  719 
стиховезбата
нараства и властва — и
гали сърцата
стиховезбата
митарства и царства — на ...
  221 
Във детството се връщам босонога,
и спомените се редят.
С любов и радост светла, разпиляна,
те времето ще украсят.
А вечерта е толкова красива, ...
  252 
Събрах цялата си смелост за да ти кажа обичам те
вземи ме в прегръдките си
Заклевам се, че няма да те изоставя
Нежно целуни устните ми
прегърни ме и кажи обичам те ...
  1050 
Бях свикнала да бъда обект
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
  541 
Предложения
: ??:??