20 474 резултата
Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...
  1150  21 
Погледи
Да можеш да ги четеш
е изкуство.
Погледи: уморени, пияни,
дрогирани, безизразни. ...
  864 
Къде ти е, Слънчо, черното палто?
Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...
Аз съм спкойна...
само твоите мисли отиват и се връщат пак...
пак по моята кожа. ...
  1157 
Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...
  1091  35 
В огледало от рубинени мечти
виждам сбъднат сън -
преливащи смарагдови реки.
Може да е есен вън,
но в душата огънят гори. ...
  664 
Времето старее
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...
  477 
жив съм
но от пустота немея
със гнева човешки
се опитвам някак
безутешно да живея ...
  841  12 
От две години спя
до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.
Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната и топлина, ...
  2223  12 
Посветено на отец Арсений
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...
  846 
Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...
  867 
Когато любовта е сляпа,
когато те боли,
премини през тунела на светлината
и за последствията не мисли.
Когато очите ти са насълзени, ...
  870 
Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...
  647 
* * *
Монаси, момиче и... кал
Два монаха по пътя вървели,
валял дъжд, размеквал пръстта,
на пътя младо момиче съзрели ...
  1033  18 
на бягащото нищо
препускам
и хващам последния влак.
Едва достигнала
до крайния вагон, ...
  1103 
Поетът гори в своята студенина,
рисувайки трепетно сърце,
гали въображаема топлина,
храни мечти с безкръвните си ръце.
Поетът се дави жадно, ...
  955  10 
Живея в междувремието.
Пиша спомени
и късам от сърцето си листа.
Ненужните ги мачкам своевременно.
Пак трия с гума в своята душа. ...
  1364  13 
ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА
Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите... ...
  841 
Сонет
В такава нощ бленувана
всеки става поет.
Всеки буден сънува,
мечтае за своя късмет. ...
  547 
Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател, ...
  813 
Днес хубав ден е...
Посвещение...
Сега
смирените са мъдрецИ...
В душата - скрито - всеки щом простен е... ...
  1155  23 
Дай ми, Боже, светла мъдрост
на врага си да простя.
В мир със себе си да бъда
и живея в красота.
Да посрещам със усмивка ...
  1015  23 
Разочарованието
с ловки пръсти
опипва душата ми.
Търси пролука,
за да се излее в нея. ...
  676 
ПОЛУОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА СЕБЕ СИ
Полукон ли сьм или получовек
(в годината на коня сьм родена)
- Кентаври няма в този век,
а и с боговете не сьм сродена... ...
  949 
Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето, ...
  1142  21 
В ритъм с космоса пулсират -
сякаш са слънца...
Колко ли любов побират
женските сърца?
Колко ли надежди крият ...
  1514  30 
Самотен ще е бил
на своя трон диктаторът.
А може би единствен той
разбирал е съдбата им.
Там, долу, със отвъдна глъч ...
  1287 
Никога не намерих място,
което да нарека мой дом.
Никога не погледнах назад,
все напред вървях.
Малките неща пренебрегвах, ...
  878 
Парите - най-сладката упойка,
която омагьосва и най-разумните глави,
а оттук насетне ясно:
ден след ден умираме сами.
Упоени, лутаме се без посока - ...
  623 
и много тъмни очила,
за да прилича на нощ.
Смяташе се за коварно подъл,
Мислеше се за престъпно лош,
заради човешката неволя. ...
  703 
Всички тичат покрай мен -
успокоявам се.
Някой неистово ми крещи -
успокоявам се.
Бедите се състезават ...
  652 
В загубено време прекарвам аз дните си
и отново поглеждам плахо встрани.
Овъглени догарят в пепел мечтите ми
и наведох главата си както преди.
Изморен се събуждам, ...
  871 
Нахлупила каскета си накриво,
на босо и с протрити колене,
върти педалите неспирно,
света обхожда, без да спре.
Едни посрещат Я с усмивка, ...
  735  15 
А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния, ...
  538 
Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща, ...
  938  21 
Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква ...
  829  14 
* * *
(Из цикъла притчи)
Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде ...
  2083  14 
Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...
  723  10 
Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
  1070  17 
Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела... ...
  2118  30 
Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината. ...
  1053 
Предложения
: ??:??