20 544 резултата
Животът винаги се ражда...
Във детските очи се вгледай ти!
Роден е, но и се преражда.
И минало е, и дали...?
Но ето... тук си и те има ...
  1013 
Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...
  1057 
Остават още десет километра.
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...
  972  11 
Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...
  346 
Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...
  1567  18 
От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
  590 
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
  753  14 
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
  1117 
Една дума а колко много значи,
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
  430 
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
  962 
Омръзна ми да пиша мисли, неизказани.
Пътеки в тъмното да правя
сред глухи храсти в непроходните гори.
Нозете ми, издрани от бодлите им,
кървят оставяйки след себе си ...
  445 
Една земя малка, колкото длан човешка,
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
  375 
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
  316 
Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой, ...
  401 
Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
  465 
Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...
  427 
ИЗБОР
И доброто, и злото са в теб –
ти решаваш кое да отглеждаш.
Ти избираш да тъпчеш свиреп
или вред да засаждаш надежда, ...
  1020 
С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...
  466 
Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...
  332 
Да си добър – е страшно трудно,
по-трудно от това не знам! –
Съзнанието трябва будно
да бъде даже в стрес голям.
Изискват се желязна воля, ...
  499 
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
  714  12 
Във фантазиите на нощните ми сънища
разлято е мастилото на сенките
и водните бои на страховете.
Летя във средната дистанция
кога е толкова населено небето, ...
  544 
Колко пъти да пробвам раздрани небета да кърпя?
Изтъпи се до сламмчица всяка железна игла.
Всяка кръпка от думи надолу душата ми дърпа,
все перцата си сбирам по драките. Бих ли могла,
да живея безгрижно? Уж казват, че Божи сме птички. ...
  1115  11 
Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с предчувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките ...
  1060 
Заводи няма, само прах и дим.
Народът прост,
животът – лек и скучен. –
Живот с безумно много грим –
разглезено, беззъбо куче. ...
  1006 
***
розовите пръсти
на зората – меки,
като ръка на дете
спомен за захарен памук ...
  1193 
"Аз паднах... Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност...!"
Никола Вапцаров
В тунела на човешката ненавист
отекна залп... Живота твой отне. ...
  777  22 
Декември месец щом настъпи,
тук Коледният дух пристига.
Подаръци очакват скъпи
и възрастни, и дечурлига.
Презрели родни хубавици ...
  413 
Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега, ...
  330 
НЕПОСТИЖИМ (ЗА МЕНЕ) ИДЕАЛ
Тъй както Вапцаров е вярвал в Доброто,
в Човека и в бъдния ден,
така да повярвам не мога, защото
отдавна е свършено с мен. ...
  521 
/на Таня/
Животът дар е! Да се учим в него,
прескачайки над урвите със скок,
надмогнали погрешното си Его,
променяйки мига за нас жесток. ...
  358 
***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова
*** ...
  1249 
Домът е чаша чай от тазгодишните липи
Домът е книга, мъфини с малинки
и парата от включена кафемашина
Уханието на дом е палачинки!
Мечокът плюшен и покривката на точки ...
  384 
Алкохол, цигари, секс-
ползваме ги все на екс
и товарим свойто тяло.
Ще се мре, то се видяло!
Що пък да не се надрънкаме ...
  300 
Не искам аз да съжалявам,
да търся нечия вина.
И друг без жал да наранявам,
да тровя чуждата съдба.
Аз мога бързо да прощавам, ...
  467 
Тайно ми говорят вековете
пак за Витлеемската звезда,
тя и за човечеството свети,
че родил се в пещера Христа.
Силата небесна направлява ...
  653 
Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга, ...
  982 
Извинявай, че пиша така, както знам.
Съжалявам, но точно това не завърших
и редактори нямам, сама бера срам
стихосбирки ли, имам си няколко... дръжки!
От Луната ми идва неземния хаос, ...
  689  15 
Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...
  309 
Аз съм дива птица
Не ме улавяй и недей ме дръж здраво в плен
Волно да хвърча през благата на горските полета.
Сребърни небеса да се вливат около мен
Аз съм диво животно ...
  694 
Предложения
: ??:??