248 767 резултата
Птицата досега не бе летяла -
не бе усещала какво е синева.
Присвита, крила бе прибрала -
не бе дочувала зова на порива.
...
  673  20 
Под сянката на моите мигли ще те скрия - целуни ме -
на завет от бурята ревност, от ветрове – езици зли.
Достигаш ме – повтарят устните ми твоето име –
Целуни ме!
И в спокойния ми дъх заспи... ...
  1130 
Минава времето сякаш едва едва,
а аз броя дните, които остават.
Кога ще го видя, кога ще е до мен...
И сякаш плаче небето с мене,
плаче по-силно и по-силно вали. ...
  957 
Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора ...
  806  22 
***
***
Ще пиша без рима.
Ще пиша напук!
Ще пиша – да има.
Ще пиша със смисъл. ...
  901  15 
За тебе аз живея...
Непрестанно всеки
миг копнея
за онзи ден,
сякаш така далечен, ...
  641 
Като вятър в косите ми нежно ме галиш,
като слънце в душата ми топло блестиш,
само с поглед в сърцето ми огъня палиш,
вечер, когато до мене шептиш.
Отдавна сърцето забързано бие ...
  1379 
Луна-парк
Гаснат светлините.
Изскърцва за последно въртележка
и щракват катинари на веригите.
Вятърът завихря ...
  526  13 
Моята зима
Разбрах, че я нося във себе си
откакто съм се родила
и не заради преспите сенчести,
а заради душата ми дива. ...
  741  21 
Дълъг път вървях на упреци и на обиди.
В сърцето ми тежки спомени се давят,
но до мен оставахте предани и мили,
вие, ПРИЯТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ от сайта.
За вас аз пишех с нетърпение. ...
  716  13 
Зима е, а е пролетно небето, чисто.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички. ...
  1388  17 
Тя беше щастлива, безгрижна -
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост ...
  1054 
  689 
Да обичаш не е страшно
да обичаш не е ад
и крилата си на ангел не изгаряй
ако тръгнат си от твоя свят
да си сам не е опасно ...
  774 
Нощта се спуска бавно над тихите села,
Настава вече време да си лягам,
А изпод леглото глас прошепва ми „ела”,
Да ида ли при него или да избягам?
В тъмното проблясват две очи, ...
  926 
Над уличната лампа лунен сърп се свил,
Сякаш е на злата смърт косата,
А във светлината тихо се е скрил,
Дребничък човек с дрехи, мокри от росата.
Под уличната лампа зъзне той безспирно, ...
  754 
  714 
  1400 
Ще мога ли без тебе да живея,
без нежния ти глас?
Ще мога ли без теб да се усмихвам,
загърбвайки разбитото сърце?
Ще мога ли без теб да бъда силна, ...
  1168 
Сутрин рано разплитам косите
на немирните, светли жита.
Реше острия гребен на дните
безпорядъка в мойта душа.
Вчесва строго тревите в полето, ...
  990  15 
Екзистенциален портрет
В душата й зреят руини,
стиха й превръщащи в помен,
на стъпкани в блато светини
с изцъклен, единствен там спомен. ...
  610 
Вятър буен тази нощ беснееше
ядосан може би бе на Луната,
че не беше цяла,а половинеста,
прикрита умело от нощта чрез мрака!
Слънчево утро посея светлина на Земята, ...
  535 
Тръгваш си от мен сега,
студено ми е, стене моята душа.
Тежка сълза отронва се едва:
не мога вече да те задържа.
Казваш - омръзнало ти е с мен, ...
  1618 
Потъвам, чезна, смачквам се...
Като лист хартия между гневни пръсти.
Лист хартия с глупаво стихотворение.
Свещта въздъхна, тихо се прекръсти
и угасна... вдъхновението.
  715 
Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?
Частичка живот - усмивка искрена ...
  641  11 
Борбата с малкото човече
кипи в сайтовете не от днес-
прелива тя от злоба вече,
с познат от миналото ни “финес”.
  612 
Започвам размисъл с “когато”,
четейки вече твоята творба,
потопен в чувството благато
на позитивна сила в борба,
отправяща към мен привети ...
  793 
С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...
  646  14 
Догони ме в съня си. Ще оставя следи.
Във треперещи длани, две чисти сълзи.
Настигни ме в деня си, гледайки ме в очи.
Моята сянка по твоята, вече нежно пълзи.
Част от нощта ти, а в денят ти съм храм. ...
  668 
Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.
Високо в небето, два облака бели ...
  622  14 
(Случва се да моля мама ден през ден
да напише стих в съавторство с мен.
Тази нощ я издебнах във разговора
и записах думите и как римува на шега
Моля ви за закачката не се сърдете , ...
  815  14 
ЛИПСВАШ МИ
Забравил си вкуса на тялото ми,
а аз на твойто и боли!
Но гордостта не позволява ни
с теб в един път да вървим. ...
  849  12 
Това ли бяха твоите зелени, красиви очи -
една илюзия, едни мечти?
Това ли бяха те, кажи?
Мислех, че истина говорили са, а те лъжливи са били.
Измама блестяла в тях, а защо им повярвах? ...
  2000 
Дай ми време да порасна
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Да те докосвам, както се докосва жена
Преобрази ме, ...
  1002 
Мразя те, защото ме караш всяка вечер да заспивам със сълзи
и с всяка сълза те мразя повече, защото повече боли.
Мразя те, защото кръвта по вените ми ти смрази
и усмивката на лицето ми, която тъй сияйно грееше, свали.
Мразя те, защото слънцето на тебе ми навява ...
  1117 
На хиляди парчета счупи сърцето мое,
сляп си да видиш в очите ми пороя,
глух си да чуеш моя писък в нощта,
не усещаш в мене убийствената самота.
Остави ме да падна с ръце протегнати към теб без жал, ...
  1025 
- Усмихвам се, а плаче моята душа.
Чувстам се унизена, но вървя с вдигната глава.
Със самочувствие вървя и силно се смея,
а се чудя всъщност за какво изобщо аз живея.
Хората си мислят, че съм щастлива, но не е така, ...
  1739 
Когато съм с теб се питам коя съм аз сега,
всичко изчезва - принципи, гордост трият се от паметта.
Искам да ти кажа - не ме докосвай, спри, не ме лъжи
и коя съм подред с списъка ти.
Да те питам и тях ли галиш и целуваш страстно както мен ...
  1038 
Ревността е болест,
тя е вирус в сърцето,
хванеш ли го - спасение няма
и двамата ще ни боли от това...
Ревността убива любовтта, ...
  1144  12 
Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?
Ти ли си, който изпрати ми цвете, ...
  858  15 
Предложения
: ??:??