248 896 резултата
От другата страна на пламъка…
…е пепел,
на неизказаните мисли,
утрин и кафе,
туптенето е мъртво… ...
  683 
1
Големи тъжни слепи дни...
На мисълта напразното старание.
Край мене равнодушно отмини
във облак розово ухание.
Разчувствана от старите лъжи, ...
  323 
Срам ме е да слушам този страшен вой:
Бойко е машина, Слави е герой....
Не задава никой главния въпрос:
Що парашутисти праща Барбадос?
Изборите бяха в Бабук, Алфатар... ...
  875 
Равносметка
Душата ми без тебе опустя.
Сънят ми нощем бяга от очите.
Само сърцето ми осиротя!
Не ми помагат вече и сълзите. ...
  400 
словата
омиротворяват
колчем
оримотворяват
................................ ...
  300 
И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно ...
  550  13 
Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...
  485 
Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...
  447 
Сърцето наранено е спасено
от силната душа преоткровено.
Парченцата разбити съкровено
споява вяра за да продължа.
Мечтанието идва несъмнено ...
  1083 
Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
  287 
Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...
  379 
Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
  497 
Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
  933 
Кукло моя, златокоса,
моля те, не се сърди!
В раницата своя нося
куп домашни, разбери!
Мислиш, че не ми се иска , ...
  1045  11 
Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...
  298 
- Какво да ви кажа? Съдба е!
Каквото е писано, това е!
- Дали? А, моята воля?
Мойте усилия! Сълзи и пот?
Какво ли тука да говоря ...
  430 
Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила ...
  261 
Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи, ...
  322 
Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края... ...
  925  30 
Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...
  577 
Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...
  535 
Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...
  857 
Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...
  477  13 
Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...
  323 
Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров ...
  1068 
Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...
  298 
Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...
  323 
Усмихвам се - защо пък не?
До мене е Любимата жена!
Какво му трябва на едно сърце?
Ми, мисля, стига си му Любовта!
Така ли е, или пък да? ...
  1147 
Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...
  367 
Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...
  515 
Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...
  1198  11  26 
Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...
  510  18 
Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
  330  10 
С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...
  478 
Плача, че сме разграден двор,
че много бандити не са в затвор,
че с престъпления става се богат,
че всеки прост циничен гад,
лишен от скрупули и морал, ...
  430 
Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...
  525 
Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...
  234 
Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях ...
  881  10  18 
Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак, ...
  636  17 
Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
  770 
Предложения
: ??:??