248 895 резултата
И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
  360  11 
Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...
  647  21 
Не питам повече
Къде си бил ти толкова години,
а може би от мене си се крил?
Или в различни светове незрими –
ти път към мен не си открил? ...
  243 
Ежко Бежко мина плета
и из двора ми зашета.
Под ябълки и под круши
все си нещо души.
Хайде,казвам му,вземи си ...
  387 
Кога и как се случи
не успях дори да разбера,
но бяхме двама, морето беше близо,
а останалото стана на игра.
В повече усмивки разменихме, ...
  372 
Аз " Лека нощ" не ще ти кажа,
защото ще съм в твоя сън.
Нощта ще бъде само наша...
Аз " Лека нощ" не ще ти кажа.
И приказка ще ти разкажа ...
  641 
Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...
  397 
Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се, ...
  511 
Да беше телефонен номер, аз
веднага бих сменил го с друг
или адрес да бе и него също
във времето зад мене бих оставил,
ала това любов- сърце е зная ...
  821 
Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...
  281 
Дори да знам, че нищо не остава.
Дори да знам, че всичко се руши.
Дори да нямам дъх за да остана.
Дори да знам, че плача без сълзи.
Дори да търся минали утехи. ...
  778 
Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
  589 
Човекът от животното се отличава
с туй, че е същество разумно
и с туй, че достойнство притежава,
а то се придобива много трудно.
Спасение не се постига ...
  369 
Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...
  1060 
Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец ...
  538 
През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...
  570  28 
Как искам да съм част от онзи свят,
в който няма бедни и богати,
табу във който са и страх, и глад
и няма недостатъчни заплати.
Онзи свят на нежната любов ...
  202 
В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма ...
  399 
Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...
  885 
Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
  335 
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
  1216  12 
Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
  520  15 
Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...
  442 
Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...
  318 
Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...
  553  15 
Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...
  518 
Животът е откровение пъстро,
което лети и лети...
Мечтата на всеки се сбъдва,
във сините морски вълни.
А мокрия пясък прощава, ...
  1257 
Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...
  541  10 
Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...
  442  13 
И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
  295 
Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.
Там извори живи извират ...
  382 
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
  1719  20 
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи ...
  342 
Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...
  557 
Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Потънахме във сивото тогава. ...
  525 
Случайно
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта. ...
  308 
От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...
  413 
Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...
  423 
Заспиват сенките тъжовни,
приласкава ги тъмнината,
спират вън капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...
  466 
Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива, ...
  471 
Предложения
: ??:??