20 538 резултата
УВИ, ПРЕЗ СЪН…
… аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…
Пейо Яворов („Благовещение“)
Тих ...
  627 
Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
  721 
Разкъсани небета - на сърца,
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена ...
  632 
И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...
  577  10  29 
Ако в душата си усещаш страх,
животът ще те плаши най-ужасно
Агресия ако сещаш към света,
ще те нападат враговете ти безгласно
Ако борбата те привлича като мед ...
  439 
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...
  550 
Дали сте осъзнали вий приживе
каква благочестива дан сте дали
на българите? Как умът от сиво
е разцъфтял след буквите скрижали?
Един живот човешки не достига ...
  958  17 
Такава е наш'та орисия
да бъдем винаги от тия,
които винаги сме недоволни
и винаги не толкова свободни.
Макар, че дали сме премного ...
  552 
РИСУНКА С ТУШ И АКВАРЕЛ
Босоного октомврийско утро.
И зад хребетите – в шал мъглив,
позлатеният сред здрача купол –
небрежно драснат със молив. ...
  283 
Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...
  1055 
Сърце - душа,
болка - слова.
Това сме ние
и в работа гнием.
Невиждал природа, ...
  249 
Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.
До зрънце смаляват се всички бездомни сезони, ...
  277 
Кипяща черна кръв
тече през неговите вени,
търсейки ме с поглед пръв,
краката ми поддават уморени.
Треперя - свобода в глава се мярка. ...
  279 
Днес ми е вино
И не ми е никак криво!
Утре може би ще ми е ракия…
Но това не предполага мирис на перспектива!
Уиски, ако е след месец, нека е без лед! ...
  405 
Еротиката е изкуство за секса,
За пламенната любов и за флирта и мечтите,
Еротика в живота, еротика в пиесата,
Тя е думата сила в телата и сърцата.
Тя украсява семейните бракове, ...
  1259 
Омразата,
заразата,
бесът,
гласът
на злото, ...
  385 
Момичето с очи кафяви с цвят на кадифе,
красиви, не търсят и не обещават нищо те.
Усмивката и красива грее на нейното лице,
красиво момичешко лице с душата на дете.
Върви с красива походка, с нежна снага, ...
  409 
Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата. ...
  574 
По залеза изпращам всяка болка
и нека вечерта да я приспи,
прегарят всякакви тревоги
от старите закони в светлите звезди!
В ново пренареждаме си дните ...
  374 
По залез дните стъпват полегато
по хоризонта топъл от лъчи,
на слънчевите погледи обрали
облаците на живяното преди!
Гушнал някой скътан спомен ...
  322 
Не я обичам тази дума „някога”,
че все раздава празни обещания.
Надеждите на ластици разтяга,
мечтите пък без капчица внимание
приспива във леглото на забравата. ...
  613 
Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.
Знам, виновни сме, Татко! Кочия, ...
  621 
Мило ми е край родна старата къща,
от която си тръгвам и се завръщам.
Да седна отпред пред старата лоза,
да си спомням за детството, за някога.
Мило ми е, когато видя моята майка, ...
  349 
Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели, и са повярвали.
Йоан 20:29
Кандилка се луната –
кади тамян в мъглата,
потрепват рой звездици – ...
  414  32 
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...
  417 
Живот без любов
е най-тежкият мрак пред разсъмване.
Ослепяла губя представа
за цветовете на чувствата.
Да се правя,че виждам е опасно изкуство. ...
  399 
Осем
Човек се ражда свободен, а
навсякъде е в окови.
Жан-Жак Русо
Осем капки кръв от генерала ...
  432 
Те силни са и горди са мъже със сърце,
работливи умни но сурови истински мъже.
Те във борбата си са закалили себе си, духа,
една борба с живота, една борба за рода!
Израсли високо в дома, родната планина, ...
  349 
Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл, ...
  398 
Сложете вий усмивка на лицето си,
с надежди светли яхвайте мечтите.
Тръгнете без посока, просто скитайте
натам, където видят ви очите...
Сърцето ще ви води по пътеките ...
  335 
За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...
  248 
Чужбина
Живееш в чужбина, тя ти и взема и дава,
но никога твоя страна и родина не става.
Работиш ,трудиш се да спечелиш ти пара',
но не в България, далече си от родината. ...
  295 
Животът ми... във огърлица
наниза – малахит, нефрит, ахат...
след просто камъче в редица
положи перла - символът за страст.
Рубин до бял кристал постави, ...
  443  17 
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
  715  19 
Ако искам да си построя имот
не бих направила Сегарда фамилия
или Лувъра,
или, не дай Боже,
Евксиноград. ...
  253 
През ситото на пролетното пладне,
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...
  470 
Годините редят се неусетно,
в косите ни прокрадва се сребро,
лицата се променят недискретно,
но пазим във душите си добро
за миналото - сбрало младостта ни, ...
  393 
Цопна въпросът ми в грешната кал –
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист, ...
  1229  15 
В една пясъчна
суха пустиня
растеше сама,
саморастла дива
смокиня! ...
  366 
От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...
  247 
Предложения
: ??:??