248 923 резултата
Черноризецо - факел на родното слово,
кой нарисува в душата ти днеска, пари?
Кой с тази писменост, дадена ни от Бога,
се подигра?Ш със 6, Ч със 4 смени...
Колко книги преписва с перото? Години! ...
  203 
Малък охлюв в Амазонка,
днес реши да се качи
по дебела, влажна клонка,
над красивите гори!
Тръгна бавно, без да тича ...
  860  34 
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
  649  12  14 
Енергията+Решението!
Ето ти формулата..издаваш енерегия позитивна,
но странна, прикрита, или пък тъй агресивна!?
Контакта ти е открит,сърцат, искренно душевен,
А изведнъж, светът между двамата.. "извънземен"!? ...
  592 
Възхищавам ти се. О, сърце!
Възхищавам ти се, как силно можеш да
обичаш!
Прекланям се пред твойта доброта и верността, на която се обричаш!
Че веднъж обикнеш ли, за тебе спирка няма! ...
  524 
Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,
някъде в Детството, в мойто "Преди".
Бях Аз тогава Косач безвъпросен,
спях на трева и сънувах Звезди.
В този Век-извисен, ужасен, високосен, ...
  716 
на Джени
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде като звън
на пролетно ухание... ...
  1437  13 
Стара брошка
Препрочитам стихове в писма
и римите с които те обичам,
връщам страници от стари времена,
а те ме връщат от едно отричане! ...
  319 
"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди,
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди,
но тъй и не излъгах самотата.
Не ме поглеждай с поглед притеснен. ...
  344 
Два живота
Един е живота на тази земя,
а пилеем дните си ден след ден.
Живей го човече така че да оставиш следа,
бъди различен, борбен, мечтател необикновен. ...
  834 
Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
  872  20 
Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
  1320  12  22 
Синеока реката поглежда
към брега - нецелуван жених
и надолу, надолу отвежда
бистър спомен за извора тих.
Своят блян за семейство и дом, ...
  369 
Остани тази нощ и ела там, където те чакам-
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време! ...
  1061 
Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...
  1276 
Нося те в себе си.
В раменете, в косите,
в малкото си пръстче,
в очите...
Искам да те задържа- ...
  279 
Обичай ме по-бурно от морето.
Сънувай ме безпаметно като стихия.
И тайно в нощите ми се промъквай,
във сънищата ми, като магия.
Опивай ме със погледа си алчен, ...
  1530 
Имам топличка жилетка,
баба вчера я оплете.
Мека вълна - тънка плетка,
дълга, дълга до нозете.
А на нея най - отпред ...
  462 
Не ще си първа, ни последна.
Ще бъдеш вечната жена.
Ти с красотата пъстроцветна
не ще си първа, ни последна.
Чрез теб душата ми прогледна, ...
  1213 
Момче красиво,
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака... ...
  672 
Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...
  316 
Не е нощ, а е черна дантела,
на звезди, не - златисти цветя
или черно лале, нежно вплело
аромат сред тревите в мечта.
Не е нощ, а изящно пиано ...
  324 
За миг в песен светът се побра,
тихо стъпвах по мека жарава.
С глас топъл, шепти любовта
в една песен толкова закъсняла.
Затрептя с най- нежните трели, ...
  534  15 
Жалко, че не се познаваш
и живееш като роб,
с всичко се съобразяваш,
в своя плитък, тъжен гроб.
Времето ти е броено, ...
  526  11 
трудът на Кирил
и Методий звездно към
възходи води
  160 
Тихичко щурчета свирят – върбата се реши.
Косовете не пробират – пак ядат череши.
Хапват зрели и зелени, щедро, до насита,
в яд плашилото се пени. Кой ли него пита?
Дрипавата стара риза никак не е страшна, ...
  432 
Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
  680  18 
Страдаме,
падаме,
пропадаме...
Бягаме -
От дивотията. ...
  691  12 
VII, Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания. ...
  620  10 
Кирил и Методий
Ако сте над нас вий братя Кирил и Методий,
в нашите дни тежки, изпълнени с мъка и тъга.
Да, вашето слово и преди и днес нас води,
но има жалост и мъка понякога в нашите слова. ...
  903 
Изгрява слънце и денят отново
пръска с радост празнични лъчи.
Благоомайно българското слово
в поезия и с музика звучи.
Камбаните от всеки храм звънят ...
  1030  13 
Ръкопляскане,аплодисменти...
овации,хъс...смях истеричен
пронизващо сух,вятър хроничен
кашлица ,смут и бездимен барут.
Пресъда болен,луд за боклук. ...
  458 
/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима. ...
  503 
Ќе ти дојдам ненајавена
како судбина
што неизбежно те чека.
Ќе ти се вратам
како стара навика ...
  438 
Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава, ...
  539 
Нощ по сенокосно време
Еле́но мо́ме,Еле́но
не га́зи се́но зеле́но...
Народна песен
Косачите се връщат уморени – ...
  303 
сърце боли те
чрез сълзѝте — стекли се
и неизтрити
  172 
Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...
  475 
Земята вдигнала е котва
и още не помръдва.
Но жилнал Слънцето с хобот,
Денят отново тръгва.
Какъв невероятен скок! - ...
  185 
Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...
  324 
Предложения
: ??:??