248 922 резултата
Искаш ли да видиш моя гняв?
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда. ...
  668 
Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...
  948 
Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...
  316 
Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...
  512  10  21 
Нeщо неказано,
нещо отречено.
Двама прокажени
в свят на обречени.
Двама обичани ...
  811 
Ако утре намериш причина
да се сърдиш за днешни неща,
ако бъдеще смесваш със минало
ще е болката твоя съдба.
Ако днес не мечтаеш за утре, ...
  342 
- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души. ...
  713 
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
  529  14 
Изморих се... от тъпи скандали!
И от мъки в семейната прах!
На жена ми... ще купя сандали,
и ще кажа без никакъв страх,
че дошло ни е - време разделно! ...
  538  26 
Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...
  377 
Към приятелите ми, които обичам и уважавам!
Бъдете благословени!
Ще си отида някой ден и аз.
За мен животът просто ще приключи.
Ще тръгна сам във сетния си час. ...
  360 
Дали е орисия без рана да боли?
да гледаш и не виждаш, сърцето да кърви?
От чужди грехове така да ти тежи,
и тайните им бавно да те давят,
безчувствен на течението си се оставил, ...
  444  12 
Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...
  422 
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
  564 
С дяволски сълзи заплаках мълчаливо,
с дяволски сълзи без чувство грам.
Вече, ако плача, казвам ви учтиво,
с дяволски сълзи ще плача, знам.
Няма да разказвам, няма да говоря, ...
  206 
Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
  2006  21  32 
През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
  734  21  28 
Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
  266 
Днес е първи юни,
празник на детето.
Свети слънце златно
горе на небето.
Пеят птички пойни, ...
  417 
И този дъжд, ще си отиде,
не се сърдете на гласа му.
Ще вземе пак да се обиди
и дълго, дълго, ще вали.
Не се сърдете, че е мокър, ...
  275 
Лятото е тук и зрее
всеки стрък, и плод след Май.
Пак гората зеленее,
Юни ще е слънчев рай.
Юни ще е слънчев рай ...
  906 
Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
  203 
Попитали Господ, какво са децата,
ще влязат ли нявга в Рая мечтан.
А Господ се спрял и поклатил глава,
повикал децата, помилвал ги с длан.
Те вкупом, ще влязат в Рая! Помнете! ...
  443 
По истински случай
През ентата по ред ковид вълна,
когато хората от страх примират,
спешно, бързо в наш'та община
преброители тръгна да събира. ...
  637  12 
Разказвам ти от векове
аз приказки за любовта.
За теб изкачвам върхове
все следвайки те със мечта.
И идеал е пролетта - ...
  890 
Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам. ...
  318 
— Учителю, що
е „даскалолѝвница“?
— Знаниепо̀й е!...
..............................................
друга редакция: ...
  342 
Бушуват страни ветрове!
По спиралата на времето
се спускат и разтварят новите
страници на близкото бъдеще!
Какво ли ще бъде занапред? ...
  453 
Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...
  341 
Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно, че светът ни ...
  1255  21 
Прегърни ме преди да заспя!
Медно слънце се дави в морето.
В този миг нека свърши света
И се гмурнем в небитието.
Заключи този миг! Съхрани го ...
  639 
Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди ...
  1331 
Човека: - Бабо мравке, где така* ?
Мравката: - Тръгнала съм за храна.
Ох,тази наша държава
на никого нищо не дава.
Трябва да храним с лъжици ...
  804 
Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...
  913  17 
Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят, ...
  501 
„Като те видях,
прехласнах се по теб и
онемях...“ — пред Бог —
на първата жена тъй
първият се мъж призна!...
  227 
Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари, ...
  514 
Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...
  1017  14 
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
  846  10  22 
Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...
  1576  10 
Предложения
: ??:??