248 925 резултата
Земята вдигнала е котва
и още не помръдва.
Но жилнал Слънцето с хобот,
Денят отново тръгва.
Какъв невероятен скок! - ...
  185 
Просторът ти до шепичка е свит,
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...
  324 
Ще долетяват птиците напролет,
гнезда да свият, челяд да завъдят,
денят в зората ще възкръсва след нощта,
а залезите ще горят с предчувствие за страст.
Ще доузряват лете ниви житозлатни, ...
  936  14 
ПРИКАЗКИ ПРАЗНИ
Не ще слушат там* нито празнословие,
нито подбуда към грях,
а само словото: „Мир! Мир!“.
Коран (56: 25–26) ...
  642 
Азбуката кой ни сътвори -
братята Методи и Кирил!
И през робствата дори
този чуден дар ни е крепил!
Родната виталност и духовност ...
  298 
Бушува в мисълта море
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...
  554  16 
...
Небеса просветнаха,
въздишка плахо се отрони
в пулсиращите сенки на нощта,
последен лъч с усмивка мислите прогони
в проправена от нежност тишина. ...
  412 
Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...
  423 
Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
  1263  14  20 
Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...
  801  17 
Ден като хвърчило
пее и лети,
радостно открило
вятър от мечти.
Слънцето бележи ...
  520 
В гората на твойте зелени очи
пеят птички- шарени спомени.
Вярата ми уханна цъфти
и в душата отново е пролет.
Светли мисли разперват криле. ...
  623  10 
Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка ...
  314 
И ти си взел. И аз съм взел.
И двамата живеем в грях.
Парите, са ни обща цел.
Мечтаем да се къпем в тях.
Ти лъжеш нагло. Аз с финес. ...
  446  16 
Като малка капчица от дъжд,
стопила се под слънчевите ласки,
така изгарям аз за онзи мъж,
и по дяволите всичките ми маски.
Оставам гола, нямам нито свян, ...
  545 
***
Не давай на зениците покой,
когато гледаш в мен.
Във нас.
Свенливо.
Светът е наш. ...
  487 
Върти се като пъстра въртележка
и няма шанс да спре да се върти.
Въртенето изглежда като смешка
която се поглъща със очи.
И тъкмо си помислиш, че това е, ...
  291 
Този златен разцъфнал Калофер
толкоз рози, надежди роди.
Под Балкана полегнал на завет,
сякаш времето спрял да брои.
Но разказва чинарът вековен ...
  343 
Омръзна ми
от хората всезнаещи,
изпълнени със злоба и със жлъч!
Готови да те хулят и нападат...
Плътта ти даже да дерат ...
  558  23 
Този свят е толкова жесток-
думите свистят както куршуми,
любовите превръщат се във драми
и за молитвите ни глух е Бог.
Животът ме научи мъката си да отричам, ...
  424 
НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
  255  12 
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...
  1677 
Жената е цвете красиво.
Съвършено ранима.
Не за гледане.
За имане сътворена.
Сътворена за любов! ...
  430 
(Да се чете с усмивка)
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти. ...
  289 
Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...
  398 
Познати само през нощта,
сутрин спомените трием.
Заедно посрещаме луна,
а от слънцето се крием.
Светулките в букака ...
  504 
Не биди само број
во животот на оној што те чека.
И догодина ќе бидам тука
со нова брчка на челото,
а моите обични јаболка ...
  425 
Слънчеви лъчи топлят мен,
приключи нощта студена,
настана хубав, светъл ден,
душа е ведра и успокоена.
Помня моята прекрасна мома, ...
  238 
в памет на мама
Животът остави миналото в нас...
И още ни буди в лунен час,
когато пролетта пристига тихо
в няколко съкровени сънни стиха... ...
  587  20 
Вече е полунощ,а не заспивам.
Различни мисли прекосяват
съзнанието ми, сякаш девствен свят се промъква край мен.
Чувам стъпките на времето,
предпазливо докосващи мечтите, ...
  1099  11 
С кашлица лоша и с температура,
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства. ...
  466 
Там, където…
Там, където птиците летят
и се гонят ветровете,
там, където облаци не спят
и се сливат цветовете, ...
  719 
/Текст, който Вергилий написа от името на Мирабела, когато тя изгуби вдъхновение и за който се надяваше да бъде забелязан, да се напише музика по него и песента да спечели конкурса "Вселеновизия"/
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...
  463 
Толкова дълго те търсих...
Толкова дълго...
Урагани ме блъскаха,
давеха ме вълни солени...
Чужди устни ме пиха ...
  289 
Във Пирин славен и вековен,
град божествен и чаровен.
Tи, Сандански, си ни рай
със слънчеви лъчи безкрай!
Ти с историята славна, ...
  367 
Понякога заставах на моста.
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше. ...
  733 
От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...
  394 
Влез. Душата ми олтар е
за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич, ...
  262 
Отново съдбата ни срещна...
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...
  544 
Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...
  251 
Предложения
: ??:??