248 988 резултата
Венец от ириси ще ти сплета
Да беше порив най-невинен
пред погледа ти топло-свилен
изгрял сред нежен, летен мрак...
А то е буря, завилняла ...
  1165  31 
Момиче търся адекватно,
да вникне в странното ми аз.
Да напипва деликатно,
болежките ми без компас.
Преди всички да познае, ...
  437 
Убиха ни, стопиха ни и още продължават,
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...
  371 
Напомпвани с антибиотици
са пилетата, които ядеме,
и избиват ни отоци,
и растем на кореми.
С ужас вглеждат се близките ...
  314 
Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...
  595  10  26 
В тъмна бездна
е душата ми
ранена.
Сълзи се стичат
по красивото лице. ...
  384 
Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед, ...
  678 
Имала Лили своя мечта,
да си улови, светеща звезда,
Стълбица опряла, на пълната луна,
въдица простряла, хванала една.
Сложила я в клетка, от сребърни перца, ...
  443 
Слънчев, слънчев слънчоглед,
с братя и сестри безчет,
на слънцето ли сте деца,
поникнали от таз земя,
че денем търсите сами, ...
  1462 
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
  334  12 
Колко крехък изглежда светът ми,
глухарче сред поле от ветрове,
всеки миг може просто да свърши.
Без следа. Даже без да умре.
Но това е, защото е вечност, ...
  684  10  21 
"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?" ...
  310 
Сама не се разбирам, в сълзи потопена,
понякога към себе си път не намирам
в хаоса на разпилени мисли, изгубени чувства,
убити мечти и клетка за наранени души -
като слепец посред бял ден се блъскам... ...
  600  21 
Аз бях от твоите приятели,
които те посочиха със пръст
и от онези тънките ласкатели,
кото с думи ваеха ти дървен кръст.
Аз бях от сребрелюбците най - пръв ...
  315 
Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е. ...
  430 
Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце, ...
  380 
Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена ...
  297 
Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“? ...
  423 
Зная, че и ти като малък си се чудил
как се усмихват зебрите и тигрите,
когато ги заприказва в джунглата
някоя развеселена скоклива маймуна,
как слонът бърза за росна закуска ...
  694 
Пелинът ли е вино следлюбовно,
щом в спомените още в мен горчи?
Пиянството да си простя - не мога.
Преследват ме две хубави очи
и аромат на твоите къдрици ...
  298 
Слънцето зад облаците съм аз,
клеясала с времето букса съм,
но ръждясал катинар... не съм!
  651 
Една жена, едни очи, тъй топли, мили, нежни,
Един живот сблъскал ни със бури снежни.
Един пожар разгорял се лудо в мен и теб
Пламти, гори и разтапя всеки лед.
Една е само моята жена, една, ...
  261 
Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени,
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси. ...
  545 
Любовта дава, не взима,
възпях те аз в рима,
като роса ти си свежа,
като роза си нежна.
Изгревът си ти.Прекрасно утро. ...
  412 
Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...
  434 
Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо, ...
  416 
Гони вятър пакостлив,
бели зайчета в морето,
кряскат чайките грабливи,
нависоко във небето.
Бели пухкави вълни, ...
  1165 
Хапеш устни, драскаш грубо...
Искам теб и нищо друго.
С тебе всичко ми е най...
С тебе днеска, с теб докрай.
"Любов" във чашата наливай, ...
  814 
Спя на старинно легло със пружина.
Тука възглавките са с перушина.
Няма завивчици олекотени.
Стар е юрганът и обзцветен е,
но затова пък заспивам веднага. ...
  749  14 
Капчукът се усмихна
с ледени капки
на цъфнал, преди всички
дървета - дрян
и въздъхна, отхвърлил ...
  598 
...
Не спя, защото нещо трябва да ви кажа,
не е световен катаклизъм, новина.
Повярвайте, като снежинка бяла
нечакана таз мисъл закръжа.
За нещо просто, видимо и лесно, ...
  496 
Чак дотам възгордели се бяхме - ние,
човеците, с Космоса да съизмерваме
ръст-че,
докато туй вирусче тъй разлюля
ни Земята, ...
  427 
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Не, никой друг не ще ме тъй обае,
дори да мръкне всеки идващ ден!
Как искам тоз' девичи огън в мен
в очите ти все тъй искри да вае! ...
  981 
Когато ме целунеш…
Когато ме целунеш…
времето спира, тишината се създава,
и отеква през денем и нощем
на сърцата ни в един ритъм. ...
  945 
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Тъгата ми в такава нощ не сглъхва,
над мен не падат думи, а звезди!
Мълчиш... Убиваш ме... Така боли,
а вън припрян Южняк отново лъхва! ...
  740 
Ключарят увисна на думите – паяче,
изплело невидимото помежду ни,
опитващо се да разгадае всячески
тайно събираното пълнолуние.
И сенките се размърдаха по човешки. ...
  644  12 
Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам ...
  393 
В тази съботна вечер дъждът натежава.
Преминава такси - плътен бас, обороти.
Блесва с фарове - дансинг за нас осветява
и небето от синьо се разпада на ноти.
Покани ме на танц между пъстрите локви, ...
  1138  20 
Аз не съм тази жена, за която ме мислиш
и не съм смела, просто тъй се получи...
Всеки може и сам да достигне предела,
но след него върви се със чужди обувки.
Аз не съм тази жена, дето нощем обичаш, ...
  484  16 
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
  418  19 
Предложения
: ??:??