248 989 резултата
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
  418  19 
Работих в Рим.
И бях съвсем сама.
Рисувах в двора на квартална църква.
С мъжете бях издигнала стена,
а ти дойде и в панделка я върза. ...
  527  12  26 
Последния си стих, когато сътворя,
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба,
или пък болки от разбитото сърце?
А може би дори и да не знам, ...
  277 
Той взе от нея огън и го вдиша,
той взе от нея жар и топлина,
а тя му даде нежност подарена,
но той не й отвърна със това.
Тя даде му до края своя пламък, ...
  663 
Смел си,
дори когато никой не дава надежда.
Вярвам в теб-направи ме войн.
Водиш,
дори когато някой отдава омраза. ...
  629 
Злият дух ме души,
не мога да дишам.
Плаша се!
Текат сълзи,
кърви и пот... ...
  363 
  572 
не оцени се
саможертвата на Бог
и пак сгреши се —
Боже Господи — Любов
Ти — Който си — върни Се
  228 
Мили Боже, знам, че ме обичаш...
Цял живот ме носиш на ръце.
От главата косъм не е паднал,
но на ризката си днеска имам петънце.
Шегички с мене ли си правиш? ...
  459 
Луната бе ти дала свойта нежност,
Слънцето на мене - жарки длани.
Ден и нощ във сладка безметежност,
две начала във едно събрани.
Есента те увенча със багри, ...
  769 
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
  390 
Къде си?
Как ражда се страха,
страха от силното обичане
в люта битка с глада,
пак за същото обичане. ...
  392 
Вчера с цветните моливи,
си играеше Антон,
цял ден мирен си стоеше,
и си нарисува слон.
Ала свършиха моливите, ...
  936 
Вие се пътечка китна,
сред приведени върби,
следвам стъпките ти пресни,
скоро минала си ти.
Знам, че чакаш обич млада, ...
  407 
Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди, ...
  498 
На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...
  577 
Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето. ...
  334 
Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...
  696  11 
За дървото на живота
днес искам да пиша.
От години все отлагам
тази сложна ниша.
--- ...
  437 
Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, ...
  724 
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Недей дарява друга с твойта нежност,
в най- синьото на тази лятна нощ,
че чувствам, чувствам жребия си лош,
на дъното на своята копнежност! ...
  1139 
В старанието си да бъда мил
възможно ли е с нещо да сгреша?
От прекалена нежност - за лъжа,
съмнение във теб да съм стаил.
Не се съмнявай! Всичко съм открил, ...
  1290  11 
С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...
  670 
И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам! ...
  464 
Животът ми – пълен провал.
Дошъл на пресекулки.
Кой каза – Да ми е халал!
Тук-там има и светулки.
Животът ми – пълен успех. ...
  593 
Дерзая -
стичат се горчиви сълзи
от очите,
като бурна река
плаче ...
  457 
Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
  1020  14  27 
ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
  416  16 
...
Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...
  425 
Когато вечер се прибираш,
денят събуеш пред вратата,
близките край теб събираш,
крепиш ги и държиш в ръката,
когато любовта прегърнеш ...
  584 
ДУМИ БЕЗ ДЕЛА
Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
На мнението на масите
не се придава никакво значение. ...
  442 
Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...
  389 
Какво е всъщност красотата
и купува ли се тя с пари?
Как точно се измерва?
Най-важна е външността... Дали?
Когато свалим всички дрехи ...
  348 
Любовта внезапно пристигна,
изпитателно взря си в лицето,
закачливо дори ми намигна,
сякаш с ласо придърпа сърцето...
Този ден създал го художник, ...
  550 
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
  323  15 
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...
  354  13 
Колко стихове ти подарих,
но така малеят ми на брой...
Затова отново пиша стих
да ти кажа само, че съм твой!
Мисля си, че този факт те радва, ...
  1100  18 
ТЕМЕНУГИ
Оставих битките на другите.
Дали сгреших не зная,
но вечер в пролетна омая
радвам се на ароматни теменуги. ...
  733 
Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...
  381  10  19 
С предел е зимата, макар метежно
да ни връхлита с вятър лют и сняг,
че идва пролетта пред твоя праг
със първото кокиче, гледай, нежно.
Едно мъниче чудодейно може ...
  1024 
Предложения
: ??:??