249 017 резултата
Любовта ми се превърна в спомен,
скъсан лист хартия, отесняла дреха,
самотното дърво на онзи хълм неравен,
скрит сред сенките на нищото.
Момина сълза през пролетта повехнала, ...
  806 
Красив е този, който обич дава,
измил душата, да не я боли,
целунал птича песен сред морава,
дочул дъждовен шепот. Но дали
той може да усети красотата? ...
  965  12 
Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила ...
  567  15 
Не сме вечни!
И колкото и да сме добри
И колкото и да сме човечни...
Не сме вечни!
И болките и мъките ...
  716 
Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...
  897 
Гледаш ме влюбено ти,
знам, че съм една от най-големите ти мечти.
Мислиш ме всяка нощ и ден,
мислиш как искаш да бъдеш ти до мен.
В очите ти гледам и мисля, ...
  496 
Аз бях в съзнание
твое, ничие друго!
След плахо признание
чувах те глухо.
Но ти ме изхвърли ...
  856 
Вредни мисли гонят
и сутрин, и вечер ума,
в слабостите ни ровят,
откъснати от дома...
Това ли прави те грешен? ...
  793 
Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг, ...
  1572 
Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
  565 
"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...
  1113 
На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...
  430 
I walked without a path or reason
for far too many pointless days.
With the slow passing of each season,
I remained locked in my empty ways.
With no dreams to strive for, I lingered, ...
  1573 
В часовника ми закачен,
с дъсчица и пирони,
живее славей и за мен,
светът е без сезони.
Запее ли, записвам аз, ...
  255 
Аз не обичам насилието,
жестокостта дълбоко мразя.
Ненавиждам безсилието.
Чисто сърцето си пазя.
Аз не обичам алчността ...
  457 
Знаеш ли, колко много струваш
в очите на влюбена жена?
Светът е преоткрила в теб -
в себе си, сбъдната мечта!
Знаеш ли, колко дълго чака ...
  392 
Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време ...
  608 
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...
  390  15 
Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
  687 
Отдавна любовта е острието,
пронизващо нацяло и сърцето.
И пали силен огън във душата
и слага всички вещи по местата.
Че този свят и любовта го движи, ...
  325 
ПО ВАПЦАРОВ
Той
е тук –
по-хубав
от песен, но ...
  637 
НЕПОСИЛНА ЛЕКОТА
Как
тежи,
притиска,
задушава ...
  370 
Имам стадо. Вярно, за нищо не става,
не е чиста порода, в него няма нищо елитно,
но такава стока, такъв пастир заслужава!
За животните стана ли ти любопитно?
Те са прости говеда с нещо овче във тях, ...
  413 
Сега и завинаги аз ще бъда до теб,
дори километри да ни разделят,
дори усмивката ти да не виждам,
дори устните ти да не целувам.
Завинаги обречени сме на любовта ...
  1463 
Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...
  619  13 
КИЧЪТ - изкуството на извънредното положение
- ЧЕТВЪРТА ЧАСТ , второ стихотворение
ОСМИЯТ ГРЯХ
Премиерът не престава с глупостта си,
макар и стар, и млад да го ругае с двеста и ...
  672 
Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...
  457 
Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала, ...
  1358  18 
Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата, ...
  740 
Не отваряй вратата на фурната!
Тука хляб се пече!
И набухва тестото от стихове все по-горещо!
Не отваряй ти казах!
Не завирай по детски лице! ...
  347 
Погледни към мен,
само веднъж погледни…
и ще бъда пленен
от твойте небесни очи!
Дори за част от мига ...
  536 
Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка! ...
  661 
"Любов" VS "Нещо друго"
Не обичаш онзи с който ходиш по ресторантите и кафетата,
нито онзи, който диамантен пръстен ще ти подари...
Обичаш онзи за когото си мислиш като си при зъболекаря
или когато кръв ти взимат, за да не боли... ...
  637 
Нова булка - нов късмет!
Почвам да събирам смет.
Ако днес - жена с перде,
малка зестра ми даде -
пет кила - платина, злато, ...
  341  17 
Не съм машина. Нужна е почивка.
Не се ли уморява любовта?
Не чуваш ти... Зареждаш ме с усмивка
и затуптява лудо пак гръдта.
Ти искаш още нежност ненаситно ...
  1020 
Мечтите ми са бели като сняг,
с едно зрънцé под него да порасне
и бликнало сред пролетен листак,
когато под снега му стане тясно.
Мечтите ми са малки като длан, ...
  313 
Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...
  389 
И рече лешоядът:
„Тя като смирна плаче!?”
Едно сепаре на недоверие,
моля!
Земя, ...
  436 
Aз съм една!
И ти един си!
И няма други като нас!
Единствени сме!
Вселената е вплела ...
  348 
Светът така се промени
и ние луднахме дори.
А спомням си в Шумен
лятос при маминка и дядо
по цял ден на улицата и в двора ...
  557 
Предложения
: ??:??