249 017 резултата
СЛЪНЦЕТО
(за деца)
- Слънце мое, злато мое
откъде за нас изгря ?
- От изгрева със сутринта. ...
  328 
Една уморена
вселена
се погледна
в огледалото
и изчезна... ...
  334 
В някой друг живот бях красива
като момина сълза...
Бяла… в косите със роса…
ухаеща на обич и на синева…
В някой друг живот бях щастлива. ...
  371 
Вечер. Разговори. Хора.
Аз и той сред всички.
Погледи се засичат,
атоми се привличат...
Алкохола виновен ли ще е накрая ...
  234 
Чернокрили ангеле,
къде изчезна?
Аз останах сам
в тази черна бездна.
Ти избяга, ...
  294 
Приличаме си и се намираме.
Обичаме се и се разбираме.
Правим деца и ги отглеждаме.
Караме се и се развеждаме.
Трупаме дни – светли и черни. ...
  241 
За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил, ...
  397 
Два часа сън... Умората тежка
бърчи чело, подвива краката.
Вена тупка бегом на прибежки...
Сън тревожен, болезнено кратък.
Толкова, Докторе... Два часа сън. ...
  656 
Изморен съм от излишна мисъл,
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...
  645 
Отломка вехта от кораб стар
разбил се във скалата.
Загубила посока в необята
подхвърлят я вълните
лудите ...
  366 
Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...
  392 
Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна, ...
  472 
Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...
  1109 
Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...
  711 
Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...
  440 
Иска ми се да го спася,
преди да е станало късно.
Преди да останеш без цветя.
Моля те, последното си
цвете не късай. Не го късай! ...
  897 
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...
  654 
Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение! ...
  639  17 
Не се изгубвай в сладки сънища,
химерите мечтаят за реалност.
Измислените светове не раждат бъдеще.
На кладите изгаря всяка странност.
В душите призрачни е пусто, ...
  1579  27 
Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
  483  15 
Ето го моето момиче сладко.
Но защо е толко тъжно то сега?
Може би от факта, че не съм до нея аз сега?
Не тъжи, любима моя, няма да е все така.
Винаги ще съм до теб, във мислите, ...
  1125 
Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...
  1336  10  17 
Крясъкът в мен до тебе притихва
и цяла се смалявам до зрънцè.
В миг като този от душа се усмихвам,
че няма по-бленувани отдавна ръце.
И притисната в тебе, бавно те вдишвам, ...
  430 
Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...
  591  10 
Спомняш ли си, първият път?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах, ...
  648 
Пак ти носих на гроба цветя.
Двете бяхме, със мама.
Знаеш я… гроба прелива с вино, с вода.
Само погледа ѝ крещи - няма го, няма…
Тишина е. Там всичко мълчи. ...
  971 
...
Мафиот, кюлче, злато,
държава, безпътица, блато.
Шкаф, евро, компромат,
ГЕРБ, премиер, мат.
Корупция, алчност, позорност, ...
  358 
Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой, ...
  1120  12  37 
Мрак в нощта.
Студ в деня.
Защо животът тъй корав е.
Защо съдбата толкоз ни тежи.
Умора чувствам всеки ден изминал. ...
  340 
Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...
  315 
Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...
  516  10 
ГИМНАСТИКА
(за деца)
Подредени във редици
и раз-и два, и раз- и два,
в-крак заедно, като войници, ...
  867 
Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...
  376  14 
...
Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...
  316 
напевността е
на речта душата и
сърцевината
напевността е
на речта — от небесата ...
  209 
Не си тук вече, знам.
Не плача…само си тъгувам…
Назад във времето пътувам,
за да те срещна там…
Да ме чакаш да се върна от далече… ...
  331 
Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...
  289 
Честито вълшебство семейно!
Честито на многая лета!
Хвала̀ ви, безкористно дейни
творци на живот и просвета!
  309 
Ако всички мълчаха, когато
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...
  365 
На старите пътища сложиш ли край,
когато усетиш, че водят към нищото
тогава ще тръгнеш към щастие знай -
то близо е, твое е. Пали огнище...
Отваря вратата и чака те с шал ...
  694 
Предложения
: ??:??