9 552 резултата
В това непоетично време
защо съм седнала и аз,
защо ли, дявол да го вземе,
редя куплети тихичко в захлас...
Днес кой ли с четене ще се заеме, ...
  641 
ПРЕД ВАС, ЧИТАТЕЛИ, СЪМ ГОЛ СЪБЛЕЧЕН
След туй, което съм написал,
пред вас, читатели, съм гол!
Щом ме познавате... И моя смисъл
изписан като в протокол! ...
  699 
Цял ден хвъркаме от цвят-на цвят
и прашеца носим. Грам-по грам.
В кошера ни чака тарикат,
търтей тлъст и с апетит голям.
С работата той е скаран, ...
  684 
АМАН
Аман от скапани съседи!
Не всички хора са добри
Не свършва всичко със победи....
Не чакай само добрини! ...
  817 
Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
  559 
Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново.
Тук преди мене някой е живял.
И е намерил нещо на готово.
Живота му до тука не е спрял! ...
  603 
На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...
  448  10 
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
  490 
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
  418 
Един духовник извисен
написа книга в Хилендар
от подигравки натъжен
и даде ни безценен дар.
Той върна слънцето на нас, ...
  576 
01.11.201(8
Благодаря!
"Направиш ли добро- в морето го хвърли
и то като награда при тебе ще се върне...."
"А имаш ли две ризи- едната подари- ...
  1602  23 
По Хелoуин се случват чудеса -
кресливи“ майки се разхождат
и шепнат тихо нещо за права,
ще кажеш, че са на изложба.
Децата им и те надигат глас, ...
  937 
Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
  573 
Емигрантска
Прости ми, че оставих те сама!
Заминах, ала не по своя воля.
Оставих теб и моята страна.
Не виждах изход. Стана по неволя. ...
  532 
На майка
Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята. ...
  542 
Минават всичките неща минават
Само думите и делата ни остават
Но бездушието вечно ще тежи
На тези хора без души
Усмихват се говорят ни брътвежи ...
  538 
Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
  1114 
/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...
  1250  10 
Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...
  463 
Снощи чух по новините
много важна новина:
Че Симеонов, и жените
са си “стиснали ръка”
Вицето, оставка хвърлил, ...
  662 
/Системата ни УБИВА/
ТЕЖКО
ТЕЖКО се живее в таз държава,
един БГ, друг майка си продава.
ТЕЖКО е да гледаш болно чедо, ...
  637 
И пристана време мрачно, безверно,
у душата скот бе, у сърцето – заек
и остана да дреме безглавно, удачно,
у сенката идиотска на човека сал скелет.
Душа у него нема, щом мъка го не жегва, ...
  819 
Посвещавам го на Сирийския народ,
а Белите каски... оказа се впоследствие,
че не били толкова „Бели“
БЕЛИТЕ КАСКИ
Бялото е символ на мира! ...
  623 
Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто
и с вятъра най-често спорим.
А!... Ето го един в момента!... ...
  878  14  16 
Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...
  450 
Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо, ...
  486 
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
  525 
/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод. ...
  654 
·
Времето на мечтите
Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд
да освежа паметта си, ...
  550 
Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...
  453 
Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...
  541 
В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...
  495 
Клетва
Къс земя ми стига,
за да се почувствам твоя,
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...
  483 
Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...
  655  14 
Замислил се веднъж човек
Защо в този труден век
Лицемерието е на мода
И всеки мисли само за угода.
Защо в думите не може ...
  532 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  933 
Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
  763  10  21 
Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...
  464 
Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...
  782 
Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
  548 
Предложения
: ??:??