248 317 резултата
Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...
  179 
ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...
  258 
Докосвам силуета на нощта,
повярвал в пеперудите на мрака.
На своите несбъднати крила
летя към тях с надежда, че ме чакат.
Умират те от всяка светлина, ...
  313 
Погледът ми те гали
и ръцете, и те.
Изненада? Едва ли,
това го знаеш добре.
По извивките меки ...
  382 
Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното, ...
  297 
Поръчах си Ноев ковчег.
По старите цени.
Новите не ми допадат много.
Но що да сторя?!
Все някъде,с някого,някак си ...
  221 
— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...
  219 
Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити ...
  158 
Предоставят се субсидиите тъй големи
на техните партийци алчни, ненаситни,
а пострадалият в контейнер ще дреме...
това му осигуриха политиците "елитни"!
https://zonanews.bg/bulgaria/nastanyavat-horata-bez-dom-sled-pozharite-v-kashti-konteyneri
  248 
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
  199 
Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...
  193 
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
  165 
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
  379 
Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...
  175 
Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...
  301 
Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...
  263 
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...
  174 
Усмивка, но очи с тъга.
Говорене и няма самота.
Сълзите, мисли в тишина.
Пленена в времето душа.
Красива клетка на една мечта ...
  271 
Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...
  149 
От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...
  266 
Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...
  183 
В кривото огледало на душата ти
образът на другия.
  252 
Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...
  235 
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...
  352 
в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...
  328 
Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...
  155 
Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...
  370  11 
Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...
  137 
Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...
  358 
В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...
  396 
САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...
  164 
БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...
  330  10 
ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...
  136 
В този сайт няма нищо различно,
от проблемите в тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика, коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...
  306  13 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...
  250 
Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...
  399 
Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...
  169 
Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...
  176 
СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...
  223 
Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...
  201 
Предложения
: ??:??