248 432 резултата
Морето ще ми донесе
щастливи летни дни
и лятото не се, не се
дели, расте, сладни.
Морето ще ме разбере ...
  159 
Шарени листа
Докоснах с устни тишината,
разбрах, че те обичам.
„Здравей!“ – ми каза красотата,
не знаех как да я наричам. ...
  161 
Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...
  320  11 
A lot of days have passed
And I am still not through
A lot of days have passed
And I wanna be with you ( again )
I wanna see you smile ...
  221 
на живота на
сцената - все тъй - любов
незачената
  242 
Л О Г И Ч Н О
Политиците се правят на богове,
но как да управляваш тия,които са по-умни от теб,
ако на сериозно не вземат те те
след двуличието на твоите клетви?! ...
  107 
На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...
  204 
Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
  200 
Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...
  132 
Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно. ...
  422  16 
Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...
  324 
ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...
  132 
Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...
  203 
Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...
  242 
КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...
  127 
Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.
  121 
Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял ...
  174 
Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...
  276  11 
Поискаха екстрена реабилитация
(за себе си) информаторите на диктаторите-
с аргументацията:
„И Демокрациите
вече се правят ...
  115 
И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
  146 
Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи! ...
  179 
КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...
  119 
Когато си единствено по Муза
отдала се на творчески процес,
и вдъхновена си от липсата на секс,
ако пристигна даже и без роза,
без бял жребец и рицарски такъми, ...
  210 
Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...
  169 
И З Л И Ш Н И
Суверенът е конгломератна компактност,
средната интелигентност актуалността определя на вота,
корупцията отпада от самосебе си, като вероятност,
ако цифровизацията на технологиите завладее всичките квоти. ...
  99 
В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...
  257 
Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми ...
  324 
Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...
  209 
Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
  147 
В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...
  150 
Морето – утре, днес и вчера
и в изгрева ще те намеря,
и по вълните ще пътувам
до там, където те жадувам,
в най-вътрешното настояще, ...
  276 
Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
  267  13 
Губя се в мислите
и тъгата си.
Изчезвам, бавно,
по малко на глътки.
Един ден ще съм- ...
  224 
Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
  178 
Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...
  164 
МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...
  112 
Казвай, казвай, времето тече,
август за кой път превалява,
влюбен ли си още в мен, момче
или всичко само е забава?
Често във живота е така: ...
  196 
„Звездите сигурно са полудели“
щом мъчат се над Африка
да заблестят
без в небето българско въобще
да са изгрели.
  128 
По-лятно морско се подрежда,
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...
  180 
В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...
  167 
Предложения
: ??:??